Разположен в горещия исторически център на Португалия, град Евора някога е бил вторият по значение град в страната, разказва репортер на БГНЕС.
След разказа за Кабо да Рока от 1 май, днес БГНЕС ще отведе читателя във вътрешността на Иберийския полуостров, където щедрото слънце храни плодородни гроздове за първокачествено вино, коркът расте по дърветата, а дивите рисовете „мяучат“ покрай фермите.
Наричат го „историческа съкровищница“, „перла“, град-музей – истината е, че столицата на регион Алентежу е всичко изброено. Архитектурата му е свързвана с Бразилия, но за тези, които са посещавали Мексико и жълто-белия град Изамал, приликите ще са много.
Пристигайки в Евора първата и най-значима забележителност е римският храм – Храмът на Диана, датиращ от I век и символ на римска Португалия. Той е една от най-добре запазените руини на Иберийския полуостров и първоначално е бил част от форума, посветен на император Август. Диана е богинята на лова.
Турист не може да се качи или „влезе“ вътре, тъй като от него са останали само колоните, издигащи се на каменен подиум. Отдолу има информационна табела, която показва как е изглеждал храмът в непокътнато състояние. Когато Евора става християнски град, храмът е бил бесилка по време на инквизицията. Бил е и кланица до 1836 г., когато е решено да бъде запазен като исторически паметник.
На няколко метра е църквата на костите и дворецът Кадавал от XIV в., а от другата страна – музеят на Евора.
Някога целият град е бил заобиколен от римска стена. По време на мавританското господство, което приключва през 1165 г., са направени допълнителни подобрения на първоначалната отбранителна система, за което свидетелстват укрепената порта и останките на древната касба. В града има редица сгради от средновековния период, най-известната от които е катедралата, завършена през XIII в. Но златният век на Евора започва през XV в., когато португалските крале започват да живеят все по-често в Евора. По това време навсякъде изникват манастири и кралски дворци.
Когато е основан Университетът на Светия дух, в който йезуитите преподават от 1553 г. нататък, Евора става вторият град в Португалия. Бързият упадък на университета обаче започва след изгонването на Обществото на Исус от министър маркиз Помбал, чийто паметник се издига на едно от най-оживените кръгови кръстовища в днешен Лисабон.
Въпреки забележителното историческо наследство, представено най-добре в музея на Евора, градът е много популярен заради градската си архитектура. Многобройни ниски белосани къщи, украсени с холандски керемиди и балкони от ковано желязо. Покривите или терасите, където през деня се веят бели чаршафи, а вечерите стават „сцена“ за веселби и сбирки, са перфектно адаптирани към климата и местоположението.
Всяка година – в края на май, Евора е домакин на най-голямото винено събитие в Алентежу. Над 8000 са посетителите от всички краища на страната и от чужбина, които се изсипват на еворския площад, за да споделят вкусовете и ароматите на региона. Виното на Алентежу е една от основните атракции в днешна Евора.
Евора остава почти незасегната от голямото земетресение през 1755 г., което разрушава много градове в Португалия, включително Лисабон.
Евора ще е Европейска столица на културата през 2027 г. Градът е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.
Тази година носители на титлата са три европейски града – австрийския Бад Ишъл, норвежкия Бодьо и естонския Тарту.
Българският град Пловдив бе Европейска столица на културата през 2019 година.
След Лисабон през 1994 г., Порто през 2001 г. и Гимараеш през 2012 г. Евора ще бъде четвъртият град в Португалия, който ще бъде домакин на титлата. /БГНЕС
.jpg)
