Иван Николов: Когато се наливаха основите на капитализма в България…

В началото беше, необичайният за социалистическото законодателство, Указ № 56, издаден на 9 януари 1989 г. Той е плод на изостреното предчувствие, че идва краят на режима.

Противно на дотогавашната теория и практика, Указът законодателно поощрява частния бизнес. За шест месеци са регистрирани и започват да действат над 1500 фирми. Документът потвърждава, че „образуването и участието в задгранични фирми и други инвестиции в чужбина се извършва свободно, без да е необходимо разрешение от държавен орган…“ Отпада и задължението на директорите на дружества да изпращат копие от годишните баланси и отчетните си документи в Министерството на външноикономическите връзки и Министерството на финансите.

Вратата, за изтичане на валута от държавните предприятия, се отваря широко. Чрез външни финансови операции, за кратко време, от България са изнесени над 1.2 милиарда долара.

Това е първият етап от организираното разграбване на държавата.

И докато след 10 ноември 1989 г. хората, подложени на тормоз и унижения от комунистическия репресивен апарат, с въодушевление се групираха в партии и създадоха Съюза на демократичните сили, техните бивши палачи си разпределяха порциите държавно богатство и се превръщаха в капиталисти.

Под френетичните и наивни скандирания „Времето е наше“ на тези почувствали полъха на свободата унизени хора, но лишени от школовката на политическия покер, бившите партийни величия продължаваха да преразпределят държавните активи помежду си.

Течеше вторият етап от криминалното присвояване на обществената собственост.

Родиха се мощните икономически групировки, които в зависимост от това, кой колко е награбил, започнаха да воюват помежду си, подобно на криминалните кланове по широкия свят.

Като нов етап в тяхната мимикрия на „честни“ и „порядъчни“ капиталисти започнаха да създават партии, като им прикачваха имена, съществували някога у нас, а и сега широм по света…Така бившите комунисти набързо се прекръстиха в „социалисти“. Родиха се партии с имената на известни политически семейства и в ЕС – Демократична, Консервативна, Либерална и т.н. Те обаче нямаха, а и сега нямат никаква идеологическа първооснова, те са си икономически групировки, прикриващи, с някаква идейна платформа, греховното си забогатяване…

Ярко потвърждение на клановата първооснова на днешния ни политически елит е създаването и разпадането на управлението на т.н. „Сглобка“. Промените в Конституцията и Съдебната система, направени под диктата на нечии групови интереси, чрез лидерите на партиите в това управление, се оказаха юридически недоносчета, които хвърлиха отново страната ни в безизходицата на поредни избори, с почти предвидим край. Съставеният по новите правила служебен кабинет, с премиер Димитър Главчев, е илюстрация на порочния модел на политически живот в страната. Жалката разправия за поста „външен министър“, доказа доколко висшите държавни интереси са инструмент за партийно наддаване, което като злокачествено образувание изсмуква жизнените сили на държавата.

Репликата на Главчев, настоявайки да съвместява премиерския пост с поста външен министър: „Аз поемам политическата отговорност и за Министерството на външните работи.“ разкрива недвусмислено доколко инфлацията на понятието „Държавност“ е завладяла съзнанието на тези, които по закон са задължени да бдят над него. Каква дилетантска самоувереност към сложната специфика на взаимоотношенията ни на Балканите! Каква отдалеченост от главоломната динамика на процесите в глобалната геополитика!

И опозиционните партии са продукт на този порочен модел. Какво предлагат те, освен едно бъдеще, в което се оглежда собственият им неистов стремеж към властта, с нахакани послания, лишени от житейски, политически и геополитически реализъм!

Същата нагласа откриваме и у тези, които постоянно заявяват създаването на нови политически субекти с имена, показващи маргиналния им характер и липса на най-елементарна житейска първооснова…

И от тук произтича съвсем основателната загриженост за утрешния ден на България. /БГНЕС

--------------------------------

Иван Николов е журналист, публицист и издател. Той е директор на списание „България-Македония” и на издателство „Свети Климент Охридски“. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, автор на многобройни статии и книги по темата. Текстът е написан специално за БГНЕС.