Недалеч от центъра на Солун всеки посетител ще намери следи от съществуването на легендарната Солунска българска мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, предаде репортер на БГНЕС.
Днес на мястото, където се е издигало най-авторитетното българско училище в Македония, е поставен надпис на гръцки и английски, който напомня за нея и за българското културно и просветно присъствие в този град. Табелата е поставена от бившия кмет на града Янис Бутарис през 2015 г.
Гимназията е създадена през 1880 г. и има изключително важно значение за историята на българския народ. Когато говорим за Солунската гимназия не можем да не отдадем заслуженото на нейния пръв главен учител Кузман Шапкарев. Той влага изключително много енергия, усилия и воля, за да създаде този голям културно-просветен център.
В първите дни на октомври 1880 г. в Солун Шапкарев, с помощта на Солунската българска община и със съгласието на екзарх Йосиф I, открива учебната година на Българската солунска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и на Българската солунска девическа гимназия „Св. Благовещение“. В тях се записват първоначално 100 ученици, наставлявани от 4 учители, и 40 ученички в подготвителен клас под ръководството на Царевна Миладинова.
Щафетата след Шапкарев като директори поемат Божил Райнов, Георги Кандиларов, Васил Кънчов, които със своята дейност превръщат гимназията в обединителен център на българщината в Македония.
Гимназията са завършили едни от най-известните революционери и деятели на ВМОРО, като на първо място сред тях трябва да споменем Гоце Делчев – всепризнатия идеолог на националноосвободителното движение след 1878 г. На 4 май ние отбелязваме 121 години от неговата трагична гибел.
Следват Даме Груев и Борис Сарафов. Солунската гимназия завършват Георги Стрезов, Христо Занешев, Кирил Пърличев, Димитър Молеров от Банско, големият общественик и журналист Даниел Крапчев. Говорейки за възпитаниците на Солунската гимназия, задължително трябва да споменем Тодор Александров и други революционери, отдали живота си на делото за обединението на страната ни, разделена по силата на Берлинския договор.
Гимназията просъществува в Солун до 1913 г., след което заради Междусъюзническата, Първата световна война и последвалия Ньойски договор, се премества последователно в градовете Струмица, Щип, пак Струмица, а след това и в град Петрич.
През 1920 г. по предложение на учителите в гимназията Солунската гимназия се премества в Горна Джумая /днешен Благоевград/, чийто граждани събират много бързо 80 000 лв., необходими за преустройване на бившите турски казарми в учебна сграда.
През 1934 г. сградата на гимназията е окончателно завършена, в която се помещава до ден-днешен. /БГНЕС
