Във времето около Великден може би най-силно се усеща чарът на българската столица, в която от десетилетия мирно съжителстват хора от различни народности и религии. Неслучайно центърът на София е наричан четириъгълник на религиозната толерантност, защото на едно място се намират и християнски църкви, и джамия, и синагога, предаде репортер на БГНЕС.
Открито и без страх православни християни, католици, мюсюлмани и евреи посещават своите религиозни храмове и изповядват религията си.
В сърцето на София се издига величественият патриаршески катедрален храм „Св. вмчца Неделя“. Храмът е посветен на Св. великомъченица Неделя (Кириакия), която заради изповядването на Христовата вяра е измъчвана и посечена през 284 г. в Мала Азия.
Първите сведения за съществуването на християнския храм са от XVI в., по-далечното му минало е потънало в забрава. Софийската църковна общност взема решение през 1863 г. да събори старата дървена църква и да построи трикорабна базилика с три купола, а също и камбанария, която е построена малко по-късно. Катедралата е осветена на 11 май 1867 г.
Една от най-големите трагедии в българската история се случва именно там – на 16 април 1925 г., когато военната организация на комунистическата партия взривява катедралата в опит да убие Цар Борис III. При атентата загиват 193 души, а около 500 души са ранени. Църковното настоятелство възлага на арх. Никола Лазаров да възстанови сградата и до пролетта на 1933 г. е изграден почти нов централно-куполен храм.
В периода 1971 – 1973 г. е направена и стенописната украса от екип начело с Николай Ростовцев.
Преди да влезем в християнския храм, ще видим гроба на Екзарх Йосиф I, както и гроба на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. А влизайки в православния храм – иконостасът на църквата с изписаните от прочутия възрожденски художник Станислав Доспевски икони, както и уникалната стенописна украса на Николай Ростоцев.
В сърцето на столицата се намира и единственият действащ мюсюлмански храм на територията на София – джамията „Баня Баши“. Джамията е построена по проект на османския арх. Коджа Мимар Синан през XVI в. Софийската джамия е изключително добре построена – формата ѝ е кубична, с купол и изящно минаре. Според арабския пътешественик Евлия Челеби минарето нямало равно на себе си по красота. Стените на джамията са иззидани с бял камък и червена тухла, а интериорът на джамията е с изографисани стихове от Корана по стените.
Софийската синагога е построена през периода 1905 – 1909 г. и е наричана символ на българското еврейство. Сградата е дело на австрийския арх. Фридрих Грюнангер, който работи и по редица други проекти, като например изграждането на Централната минерална баня, днес трансформирана в Музей на историята на София, Богословския факултет, Софийската духовна семинария, парка на Военната академия и др.
Софийската синагога е построена по подобие на Синагогата във Виена, разрушена от нацистите по време на Втората световна война, в испано-мавритански стил, с елементи на виенски сецесион.
Символът на българското еврейство се нарежда на първо място по големина на Балканите и на трето в Европа.
На мястото, на което е разположена Софийската синагога, е съществувала старата синагога, носеща името „Ахава и хесед“, което преведено от иврит означава „Любов и добрина“.
Влизайки в Софийската синагога, ще видим 2200-килограмовият месингов полилей, както и големият многосвещник – менора. Софийската синагога разполага и с музей, в който е отделено специално внимание на спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Катедралата „Св. Йосиф“ е най-големият католически храм в България. Това е и най-късно построената катедрала на територията на столицата, като историята на католическата църква датира още през 1878 г., когато със средства, дарени от австрийския император Франц Йосиф II, е построен малък храм на същото място. Въпреки, че католическата църква не е изцяло завършена, тя е осветена през 1880 г. и започват да се извършват богослужения. Първите енориаши на храма са хървати и албанци, които се занимават с търговия и със строежа на ЖП линията София – Истанбул.
Католическият храм е почти завършен през 1944 г., но на 30 март е разрушен от бомба вследствие на англо-американските въздушни атаки над София. Концертната зала е единствената част от сградата на катедралата, оцеляла след бомбардировките. Повече от 60 г. именно в концертната зала са се провеждали църковните служби до построяването на днешния храм.
През 2002 г. е положен първият камък на строежа на новата и по-голяма катедрала. Това се случва по време на посещението на папа Йоан Павел II в България. Катедралата е построена през 2006 г., а на 21 май с.г. е осветена от държавния секретар на Ватикана кардинал Анджело Содано.
Над олтара посетителите могат да видят 7-метровия дървен кръст, който е един от най-големите дървени кръстове на територията на България, както и иконата на Св. Богородица От двете страни на презвитериума са двете статуи на патрона на катедралата – Св. Йосиф, и на патрона на капуцините – Св. Франциск от Асизи. При оградата на храма е поместена статуята на папа Йоан XXIII. Дворът на катедралата „Св. Йосиф“ е с изглед към Западната порта на античния град Сердика и Ларгото.
Между тези религиозни храмове се издига статуята на Св. София. В непосредствена близост до ортодоксалната и католическата църкви, джамията и синагогата са сградите на Съдебната палата, Президентската институция, Народното събрание, Министерският съвет, Централните хали, Висшият съдебен съвет и др. /БГНЕС
