51-ят конгрес на Българската социалистическа партия (БСП) започна. Основна задача на делегатите в ключовия двудневен конгрес е да изберат нов председател на партията, предаде репортер на БГНЕС.
Конгресът бе официално открит с българския химн, химна на Европейския съюз и химна на партията.
Днес трябва да бъдат избрани ръководни и работни органи на конгреса, да бъде направени отчет на дейността на Националния съвет на БСП, отчет на Парламентарната група на "БСП-Обединена левица". В дневния ред са заложени още доклад по насоките за дейността на партията, приветствия до конгреса, изказвания и др.
Следващият председател ще има пълната легитимност да представлява Българската социалистическа партия (БСП). Това заяви временният председател на партията Атанас Зафиров по повод процедурата за избор на следващия лидер на столетницата.
„Нека да не предопределяме. Аз съм гласувал вече в Национален съвет предложението на Работната комисия, която предложи да отпадне прекият вот и решението да се взима от делегатите на конгреса“, каза Зафиров.
Временният председател на партията подчерта, че делегатите на конгреса имат пълната легитимност да изразяват волята на цялата партия, тъй като са избрани демократично. „И двата метода имат своите предимства и възможности за изкривяване. Въпросът е да не се допускат изкривявания“, добави той.
Зафиров увери, че каквато и да бъде процедурата, тя ще бъде достатъчно демократична и „следващият председател ще има пълната легитимност да представлява Българската социалистическа партия“.
Откритата част за медиите ще бъде до 17.30 ч., след което заседанието ще бъде закрито. В закритата част следва да бъдат представени отчет за дейността на Общопратийната контролна комисия на БСП, доклад на комисията по предложенията за нови състави на националните органи на БСП, доклад на комисията по избора за реда и начина за провеждане на избора и подготовка за провеждане на избора за национални органи на БСП. Начало на гласуването – 20 ч.
БГНЕС припомня, че по неофициална информация вероятно името на новия лидер на партията ще е известно още в неделя сутрин, и делегатите няма да чакат 23 февруари, за когато е насрочен прекият избор.
За поста се борят 14 кандидати, като вероятно на финалната права още социалисти ще си направят самоотвод и ще останат още по-малко желаещи за поста при гласуването. На прага на конгреса шорт-листата включва 14 номинации.
В петък от надпреварата се оттегли Иван Иванов, а дни по-рано от нея се оттеглиха зам.-шефът на ПГ на БСП-Обединена левица Драгомир Стойнев и лидерът на столичната организация на партията Иван Таков.
Партийната комисия за провеждане на избора е допуснала кандидатите, които имат поне 8 години партиен стаж, 4 от които като членове на национални органи.
Така този уикенд социалистите ще избират между:
1. Антон Кутев,
2. Атанас Зафиров,
3. Борислав Гуцанов,
4. Борис Цветков,
5. Боян Балев,
6. Габриел Вълков,
7. Генади Събков,
8. Дора Янкова,
9. Калоян Паргов,
10. Кристиян Вигенин,
11. Румен Овчаров,
12. Руси Статков,
13. Сергей Станишев,
14. Трифон Панчев.
Как се стигна до избора на нов лидер на партията?
Конгресът на столетницата се провежда след спирала от предсрочни избори, в които БСП претърпя главоломни загуби на електорат. Левицата стартира с получени 955 490 гласа на изборите през март 2017 г., и се срина до 184 403 гласа на вота през октомври 2024 г., като социолозите дори смятаха, че партията под ръководството на Корнелия Нинова ще остане извън 4%-овата бариера за НС.
Слабите резултати на поредицата избори принуди лидера на БСП Корнелия Нинова да подаде оставка от поста заради провала на партията на изборите на 9 юни м.г.
Въпреки че оставката ѝ беше приета, се стигна до вътрешнопартийно разделение дали тя има право отново да се кандидатира.
На председателското място в партията временно бе избран Атанас Зафиров, а в началото на септември Нинова беше изключена от партията след гласувания в Националния съвет на социалистите.
По-късно Нинова обяви, че създава нова партия, която ще се казва "Непокорна България".
Преди седмица пък Пленумът на БСП отмени процедурата за пряк избор на председател на партията, който бе въведен преди 4 години по време на управлението на Нинова, макар последната дума за отпадането на прекия избор на председател да има Конгресът на партията този уикенд. Пленумът отмени и някои други забрани от времето на Нинова, свързани с мандатността на депутатите, като вече няма пречка депутат да направи повече от три мандата в Народното събрание.
Премахнато бе и ограничението народен представител да не може да бъде председател на партийна организация в БСП. I БГНЕС