Димни бомби, сигнални ракети, горящи факли, вувузели, хвърляне на яйца, сбивания...

Първият ден от пролетната парламентарна сесия на 4 март в Сърбия показа, че управляващите повече не могат да водят играта на „нормалност“, но и че обещаният от президента Вучич „диалог“ е невъзможен, тъй като управляващото правителство е толкова арогантно, че провокира конфронтация, а опозицията изглежда толкова отчаяна.

Дългоочакваната сесия беше отлагана няколко пъти. Първо, тя трябваше да отбележи оставката на министър-председателя Милош Вучевич на 28 януари и да обсъди студентските искания, които провокираха вълна от бунт, невиждана в страната от срутването на козирката на гарата в Нови Сад на 1 ноември.

Вместо това председателят на парламента Ана Бърнабич, вярна привърженичка на президента Вучич, включи 62 точки в дневния ред, като оставката на министър-председателя беше на последно място, отхвърляйки искането на обединената опозиция за обсъждане на студентските искания. С преобладаващо мнозинство Сръбската прогресивна партия /СПП/ на Александър Вучич смяташе, че може отново да унижи опозицията и да приеме редица текстове, въпреки че правителството беше подало оставка.
„Не можехме да допуснем това. Сред точките в дневния ред бяха текстове, предвиждащи вземането на милиарди евро заем за Експо 2027 в Белград, и закони, позволяващи на Рио Тинто да добива литий със сила“, обясни Радомир Лазович, депутат от Зеления ляв фронт, който пусна пожарогасител и напръска трибуната на НС със ситен бял прах. „В дневния ред трябваше да има само една точка и това бяха исканията на студентите. Освен това можем да говорим за падането на правителството и евентуално преходно правителство, при условие че имаме подкрепата на студентите и обществото за това“, добави той.

Докато димът изпълваше пленарната зала и настъпваше хаос, Ана Бърнабич отказа да прекрати заседанието. „Имаме работа за вършене, закони за приемане, трябва да продължим да изграждаме Сърбия, няма да ни спрете, вие, терористи, поклонници на Албин Курти, освен ако не ни убиете“, извика тя на опозиционните депутати защитавана от десетки членове на службите за сигурност, които образуваха кордон.

Сякаш мелодрамата беше пресметната, депутатката от СПП Жасмина Обрадович беше откарана в спешното, получавайки инсулт по думите на Ана Бърнабич, която съобщи за това още преди да стигне до болницата. По-бързо от спешното отделение, президентът Вучич вече беше там, с телевизионните камери под команда, за да я хване за ръка. Много по-малко внимание беше обърнато на случая с депутатката Соня Илич СПП, която, в осмия месец на бременността си, също беше евакуирана „в състояние на шок“, защото един от партийните ѝ колеги хвърли бутилка с вода в главата ѝ.
„Опозицията се опита да изрази разочарованието и гнева на част от населението“, заяви Душан Спасоевич, професор по политически науки, в интервю за канал Н1. Според него правителството се е опитало да се намеси в работата на парламента, като се е опитало да прокара голям брой текстове, когато е имало за цел само да провери оставката на премиера. „Това беше и начин властите да демонстрират сила и да си отмъстят за инцидентите, които поставиха представителите на властта в деликатни ситуации, като например кмета на Кралево, който трябваше да бъде евакуиран от общинския съвет от жандармерията под натиска на гражданите, или премиера в оставка, който беше бурно освиркан.

Междувременно студентите, които се събраха за първи път край парламента в 11,52 ч., дискретно подкрепиха опозиционните депутати в мрежите, но по-късно изтриха постовете си, защото някои бяха шокирани. „За някои това е неприемливо, затова и Демократическата партия предпочете да бойкотира заседанието, но в момента сме в сериозна криза и подобна ситуация ще се превърне в наше ежедневие“, предупреждава Душан Спасоевич.

„Никой да не намалява напрежението“ е един от лозунгите на протестното движение. Ето защо студентите, но и опозицията, обявиха, че акциите на гражданско неподчинение ще се увеличават - като се започне с общата стачка, планирана за днес 7 март. Създаде се истинска напрегната ситуация, като последните проучвания показват, че близо 60 % от обществеността подкрепя студентското движение, а 30 % са настроени враждебно. I БГНЕС