Европа е прекъснала почти изцяло зависимостта си от руската енергия. Но тя е изправена пред криза на разходите.

Зимният студ настъпи, а Европа остана на топло. След руското нахлуване в Украйна Европейският съюз намали зависимостта си от руския газ, като общото потребление на природен газ през 2023 г. намаля с повече от 7% в сравнение с 2022 г. Производството на вятърна и слънчева енергия за пръв път надмина изкопаемите горива, като съставлява една трета от производството на електроенергия в ЕС.

Важно е също така, че този месец балтийските държави Естония, Латвия и Литва завършиха преминаването от руската електроенергийна мрежа към системата на ЕС, прекъсвайки връзките от съветската епоха на фона на повишената сигурност след подозренията за саботаж на няколко подводни кабела и тръбопровода. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайенприветства този ход като ознаменуващ нова ера на свобода за региона в реч на церемония във Вилнюс заедно с лидерите на трите държави и полския президент.

Въпреки тези постижения европейската промишленост продължава да се сблъсква със значително по-високи разходи от тези в САЩ и Китай, което застрашава конкурентоспособността на континента и амбициозните екологични цели. Решението на администрацията на Тръмп да се оттегли от Парижкото споразумение за климата и исканията ѝ Европа да купува допълнително американски природен газ и петрол засилват натиска върху континента.

Разходите за енергия в Европа продължават да бъдат голямо бреме. През 2023 г. средните цени на промишлената електроенергия в ЕС са приблизително 186,70 евро за мегаватчас (MWh) в ЕС, 75,50 долара (72,70 евро) за MWh в САЩ и около 88 евро за MWh в Китай. Тази средна стойност за ЕС прикрива различията между отделните страни, като един MWh електроенергия за небитови нужди сега струва около 94 евро във Финландия и 256 евро в Италия.

Високите цени на енергията и намаляващата конкурентоспособност на промишлеността налагат преоценка на усилията на континента за действия срещу изменението на климата, като се започне от амбициозната система за търговия с въглеродни емисии. Високите цени на въглеродните емисии, които през 2023 г. ще достигнат своя връх от 100 евро за тон, съживиха вътрешните европейски спорове. Стоманодобивната, циментовата и химическата промишленост настояват за удължаване на безплатните квоти за въглеродни емисии, докато Франция и Испания настояват за строги правила. Германия, Полша и Италия се стремят към гъвкавост. Европейският механизъм за регулиране на въглеродните емисии, чието пълно прилагане е предвидено за 2026 г., разделя държавите членки - някои искат изключения, за да избегнат ответни търговски мерки, докато други настояват за разширяване. Индустриалците реагират, като отлагат важни инвестиции.

Въпреки кризата с енергийните разходи ЕС удвоява усилията си за внедряване на възобновяема енергия. Италианската ERG получи заем от 243 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за разработване на проекти за вятърна и слънчева енергия в Италия, Франция и Германия, както и на офшорен вятърен парк с мощност 1,5 GW край бреговете на Полша. Новото дете в блока е геотермалната енергия, която ЕС възприе. Вероятно тя има потенциал да осигури над 75 % от потреблението на топлинна енергия и енергия за охлаждане в Европа и над 15 % от електрическата енергия до 2040 г.

ЕС продължава да диверсифицира енергийните си доставки. Той все още внася руски втечнен природен газ, главно чрез терминали в Испания, Белгия и Франция. Това предоставя възможност за трансатлантическа търговия с енергия: администрацията на Тръмп изисква от Европа да внася допълнително енергия от САЩ, за да избегне митата. САЩ вече са се превърнали в значителен доставчик на газ за Европа, като през 2023 г. ще представляват почти 50% от вноса на газ в ЕС. По-специално Германия увеличи капацитета си за внос с пускането в експлоатация на нови терминали за регазификация. През 2022 г. Германия ще внесе 1,32 млн. тона газ, главно от САЩ и държавите от Персийския залив.

Резултатът е спад в инвестициите в енергия от възобновяеми източници. През 2023 г. ЕС е инвестирал приблизително 110 млрд. евро в производството на енергия от възобновяеми източници, но това представлява намаление с 6,5% в сравнение с предходната година. Инвестициите на Китай в зелена енергия представляват 4,5 % от неговия БВП, докато инвестициите на ЕС възлизат на 2 % от БВП.

За да се намалят сметките за енергия както за промишлеността, така и за домакинствата, ЕС трябва да обърне внимание както на микроикономическите, така и на макроикономическите фактори. На микроикономическо ниво той трябва да повиши енергийната ефективност чрез технологично обновяване и насърчаване на енергоспестяващи практики.

Друга ключова цел е да се интегрира пазарът на електроенергия в ЕС, което може да доведе до значителни икономии на разходи. Добре интегрираният пазар дава възможност за ефективно разпределение на евтината енергия от възобновяеми източници в регионите, като намалява зависимостта от скъпите изкопаеми горива и свежда до минимум колебанията в цените. Проучванията показват, че такава интеграция може да доведе до значителни икономии чрез използване на регионалните предимства на възобновяемите енергийни източници и намаляване на необходимостта от скъпоструващи резервни мощности. Преминаването към възобновяеми енергийни източници и напълно интегрираният енергиен пазар биха могли да спестят на ЕС около 40 млрд. евро годишно до 2030 г.

Не съществува решение, което да възстанови конкурентоспособността на Европа. Но една последователна и ефективна стратегия за намаляване на енергийните разходи би представлявала важна първа стъпка. І БГНЕС

Мачей Буковски е сътрудник в Програмата за техническа политика в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).