Иван Стоилкович стана заместник-председател на правителството на РС Македония. Тази новина почти не привлече вниманието на сръбските медии. Не само „Свободна Европа“, сръбското издание „Блиц“, Би Би Си на сръбски, но и Танюг не подчертаха факта, че председателят на Демократическата партия на сърбите в Македония влезе в правителството на тази страна. Малкото медии, които публикуваха някаква информация, се придържаха към сухите факти.

Изборът на Иван Стоилкович е голяма победа за сръбския народ в Северна Македония. След 34 години партиен живот в тази страна една сръбска партия най-накрая наистина стана част от нейното правителство. Сърбин не е участвал във властта в този региони от 1941 г. От „Южна Сърбия” и „Македония” Македонската република се гради в продължение на петдесет години върху солидни антисръбски основи. Църквата й е създадена от сръбски монах отстъпник, държавата й, с изключение на българина Киро Глигоров, е основана главно от възпитаници на Крагуевацката гимназия. Въпреки това нейният несърбизъм и антисърбизъм е равен на този, който през ХХ век формира хърватската, мюсюлманско-бошняшката и черногорската нации. През 1912 г. броят на сърбите във Вардарска Македония е бил около 19 процента, комунистите са причината този брой да спадне осем пъти. Системно македонизирани, сърбите са преследвани и точно сръбските райони са изселени в следвоенната колонизация. Многопартийната система завари Македония в конфликт със съседите си - албанците за суверенитета на страната, гърците за името на държавата и българите за националността и езика. Сърбия безусловно призна македонската независимост, най-малкото от което имаше нужда е да има недружелюбен съсед.

Съединените щати за първи път доведоха своите войски в Македония, уж за да предотвратят сръбската агресия, две години след като ЮНА се оттегли със споразумение. Оттогава продължава потискането и подценяването на сръбския въпрос в Македония. Милошевич и Глигоров сключиха споразумение, според което сръбският въпрос в Македония беше формално потушен - представители на сърбите нямаха право дори да се появяват по РТС. Едва след 2000 г. започна обновяването на сръбските институции и партии.

Тогава МПЦ почти се върна към канонично единство със Сръбската православна църква, но една политическа сила от македонския политически живот се опита с антисърбизма да набере основни сили и общ език с всички, които не желаят добро нито на сърбите, нито на македонците. През този период социалдемократическото правителство започва да преследва архиепископ Йован Шест. Демократическата партия на сърбите в Македония застана на страната на опозиционната ВМРО, а когато тази партия дойде на власт, стана един от коалиционните партньори. Служителят на ДПСМ беше вторият човек в Министерството на културата. Политическата борба продължи дълго време, тя беше трудна, „окопна“, Македония призна независимостта на Косово и Метохия, прие срамната резолюция за Сребреница - и двете против волята на мнозинството от своите граждани. Но имаше един човек в Собранието, който, макар и единствен, гласува против всичко това.

Този човек се казва Иван Стоилкович.

Преди 14 години писах за Стоилкович като за човек с неукротима воля, който дори с малък брой сърби, лишени от подкрепата на Великите сили, често забравяни от родината си, успя да върне сръбския народ в правителството на Македония. Сръбският език беше въведен като официален в определени общини, Свети Сава вече е един от македонските национални празници, паметникът на сръбската армия в Зебрняк беше възстановен, цар Стефан Душан получи паметник в Скопие... Междувременно лидерът на Социалдемократическия съюз на Македония призова за изселване на сръбския народ, а албански вандали се опитаха да съборят паметника на сръбския цар в Скопие.

След падането на ВМРО от власт ДПСМ също се оказва в опозиция. Новите управляващи наложиха на Македония унизителни договори с Гърция, албанци и България. Сръбските партии от опозицията отново действаха в името на помирението и някаква интеграция на балканските държави. Социалдемократите дори дадоха на албанците поста премиер на Северна Македония, който беше зает от двоен дезертьор. Сърбите отново са виновни за всичко. По времето, когато през 2017 г. хората в Собранието биеха социалдемократическите депутати, предателите на Македония, Държавна сигурност намери начин да се угажда на новите социалдемократически власти в обвиненията срещу сърбите и Сърбия.

Най-после, след седем години вярност към демокрацията и упоритост в опозиционната дейност, коалицията около ВМРО постигна убедителна победа на президентските, а след това и на парламентарните избори. Иван Стоилкович стана един от тримата вицепремиери с важно министерство и големи правомощия. Когато преди 14 години написах статия за „Политика“ със същото заглавие, не можех да мечтая, че тази тежка и на пръв поглед безнадеждна борба ще вземе такъв обрат. В тази година на трудни събития, преследване и унижение на сръбския народ в Косово и Метохия, отвратителни атаки срещу правата на сръбския народ и Република Сръбска, натиск върху Сърбия и външно финансирано унищожаване на нашето общество... Успехът на Иван Стоилкович на изборите и влизането му в правителството, както и изборът на Андрия Мандич за втори човек в Черна гора дават основание за надежда. Въпреки всичките хиляди милиарди, армиите, които окупираха Балканите, за да поемат по път, който не са изминавали през миналите векове, омразата към младите национализми, толкова скъпи на всички врагове на сърбите от Франц Фердинанд до Байдън, ние оцеляхме, триумфирахме

В навечерието на Балканските войни, във време, когато избиването на сърби е било, както пише един германски дипломат, „албански спорт“, в годините, когато сто хиляди сърби са били заточени, а народът е обезправен и потиснат, в парламента на Османската империя са били избрани представители на унизените, обидени и преследвани сърби Александър Пърлич, Яничие Димитриевич и Темко Попович. Това беше предсказание за свобода.

Благодаря на Иван Стоилкович, ДПСМ и сръбския народ в Северна Македония, че ни показаха в най-трудните часове, че има свобода и надежда за сръбския народ. І БГНЕС