Банатските българи са компактна общност с много дълга история. Днес техните наследници живеят на територията на три държави – Румъния, Сърбия и България. Село Бърдарски геран е центърът на тяхната общност  у нас, предаде БГНЕС.

„Банатските българи не са отделен етнос, а истински българи, които по време на турското робство са населявали Никополско, Свищовско и Беленско. 10 години след потушаването на Чипровското въстание (1688 г.) тормозът, на който са подложени българите католици става непоносим. Те решават да търсят своето спасение в пределите на днешна Румъния при вече изселилите се католици от Чипровци“, разказа пред БГНЕС Ирина Босилкова, ръководител на читалище „Съединение 1923“ в Бърдарски геран.

Прогонените от турците българи католици се установяват в областта Банат, която по това време е в рамките на Австрийската империя и се населява от редица народности – австрийци, унгарци, румънци. С указ на императрица Мария-Терезия (1740-1780 г.) нашите сънародници основават свое селище в земите, които тя им предоставя. То се казва Стар Бешенов, който и до ден-днешен е едно от най-големите селища, населени с банатски българи извън България. „Над 90% от населението му се определят като етнически българи, запазили са самосъзнанието си, имат българско училище „Св. Кирил и Методий“, празнуват всеки един български празник, който се чества и у нас, като един от най-значимите е 3 март“, заяви Ирина Босилкова.

След разпадането на Австро-Унгария през 1918 г. банатските българи живеят на територията на три държави – Румъния, Сърбия и България. В Румъния освен Стар Бешанов други големи техни селища са Бречкя и Дента, а в пределите на Сърбия са в Иваново, Бело блато.

„Мястото, където се намира Стар Бешанов има много реки и ръкави, районът често е бил наводняван и нашите сънародници са губили своята покъщнина и е трябвало да я възстановяват наново. През 1887 г. една група от семейства решава да се завърне в историческата си родина. В България те търсят място, което да не е близо до вода и така се заселват в Бърдарски геран, т.е. не се завръщат по местата, откъдето преди столетия са тръгнали техните предци. За тяхно щастие земята на Бърдарски геран е много плодородна, а тяхното основно препитание е земеделие и животновъдство“, каза Босилкова.

Смята се, че първият преселник е Лукан Чуканов. Къщата му е била в двора, където днес се помещава Етнографския музей. Материалите от нея са използвани за изграждането на музея, който е построен през 1987 г. по повод на 100 години от основаването на Бърдарски геран.

Бит и кухня

Банат е мултикултурна област и банатските българи възприемат много от нещата, които виждат там. По тази причина техният бит се отличава от този на българите в историческата родина.

Банатските българи живеят в двускатни, едноетажни дълги къщи, които няма аналог другаде в България и напомнят много на тези, които сме свикнали да виждаме в Унгария. Задължително един от прозорците на къщата трябва да гледа към главния път. Другото типично нещо са големите кревати и рязаната бродерия. Завивките и възглавниците са направено от гъши пух. Задължително е имало по няколко възглавници на легло, много често те са служили за украса. Затова са допринасяли и красивите бродерии.

„Масите, креватите, гардеробите са били разположени по точно определен начин във всяка една банатска къща. Дори можем да говорим за нещо като канон“,  посочи директорът на читалището в Бърдарски геран.

Банатските българи имат свой специфичен диалект, който е признат за един от най-старите български диалекти. „Нашият палтиенски език се пише и с кирилица, и с латиница“, обясни Босилкова.

Кухнята на банатските българи са доближава до унгарската. Характерно за нейното меню са свинското и пернатите – пуйки, гъски, кокошки. „Прасетата са на почит. От едно прасе нищо не се изхвърля, всичко се употребява много рационално“, подчерта нашият събеседник.

В банатската къща има специална стая соба, в която се е намирала пушилнята. Банатските българи не са съхранявали месото си в буркани, а са го обработвали. Този процес е отнемал от един до три месеца в зависимост от частта на прасето.

„В собата са закачвали бутовете от прасето, кълбъсъ – традиционен свински специалитет, характерен само за Бърдарски геран. Всяко семейство си има своя тайна съставка към рецептата, която не се издава. Кълбъсъта може да се консумира по два начина. Може да се изпече, изпържи или сушена. Тя се опушва съвсем леко, запечатва се то този начин. Същото се отнася и за бута и за сланината. Хората са клали по едно или две прасета и това е било храната им до следващата година, т.е. до следващото прасенце“, разказа Ирина.

Единствената пушилня в Бърдарски геран в момента може да се види в Етнографския музей на селището.

Бърдарски геран – естествен декор за много любими филми

Заради своята архитектура, която напомня повече село в Централна Европа, а не Балканите, Бърдарски геран е използван за декор на няколко филма. Единият от тях е обичаната от много българи комедия „Тримата от запаса“ с участието на Георги Парцалев, Кирил Господинов и Никола Анастасов.

Лентата от 1971 г., режисирана от Зако Хеския е почти изцяло снимана в Бърдарски геран и по-точно в местността Манджурия. Статисти в комедията са хората от селото. Много от костюмите на участниците във филма са били купувани от местните жители. Една от главните героини Илонка носи банатска носия.

„За нас това е един много мил спомен, все още има живи хора, които са участвали в него и си го спомнят“, сподели Ирина Босилкова. І БГНЕС