С официални чествания и тържества в цялата страна българите ще отбележат Националния празник - 3 март, честваме 147 години от Освобождението на България от турско робство. Основните празненства ще бъдат в столицата, а чествания ще има във всички градове в страната, предаде репортер на БГНЕС. 

От 11.00 часа вицепрезидентът Илияна Йотова ще участва в церемонията по издигане на националното знаме на Република България пред Паметника на Незнайния воин в София, където ще отдаде почит пред паметта на загиналите за свободата на България. 

От 18.30 часа на площад „Народно събрание“ ще се проведе тържествената заря-проверка по повод Националния празник на България. Президентът Румен Радев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия. В 18.40 часа държавният глава ще произнесе слово. В церемонията ще участва и вицепрезидентът Илияна Йотова.

От 19.30 часа президентът Румен Радев ще бъде домакин на традиционния официален прием по случай Националния празник 3 март в Централния военен клуб в София. В събитието ще участва и вицепрезидентът Илияна Йотова. Държавният глава ще бъде придружаван от съпругата си Десислава Радева. 

По повод Националния празник в 12.00 ч. ще бъде извършена тържествена смяна на почетния гвардейски караул пред официалния вход на сградата на Администрацията на президента. 

На 3 март, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще отправи поздрава си към българския народ пред представителите на медиите в 9:10 часа на входа на храм-паметника „Рождество Христово“, гр. Шипка. Очаква се в 9:20 часа владиката да посрещне председателя на Народното събрание Наталия Киселова, а в 9:30 часа в църквата да започне отслужването на благодарствения молебен. В 11:30 часа архиереят ще се включи в честванията на връх Св. Никола.

Денят на Освобождението на България

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./ и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество. Причина за Руско-турската война е жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия.

Санстефанският мир е подписан на 3 март (19 февруари стар стил). Тази дата не е избрана случайно. Тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 година и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 година, за което руският император получава прозвището Освободител. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите велики сили.

Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. Пълномощници от руска страна са граф Игнатиев и А. И. Нелидов, а от турска страна - Савфет паша и Садулах бей. Чл. 6 -11 се отнасят до България, която е създадена като автономно трибутарно княжество с християнско правителство и своя войска. Границите на княжеството обхващат Северна България(без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия п-в). Чл. 7 от договора урежда устройството и управлението. Държавата се управлява от княз, избран от населението с одобрението на Великите сили и Високата порта. Парламентът е трябвало да изработи Органически устав (Конституция). Предвижда се и временно руско управление за срок от две години, което се осъществява от специален императорски комисар. Чл. 8 предвижда да се плаща специален данък на Високата порта.

Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4 800 000 души.

Санстефанският мирен договор от една страна решава проблема с легитимността на българската държавност, а от друга е убедително доказателство за българското териториално присъствие на Балканския полуостров. Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 година, с която султанът легитимира православната духовност на българското население. Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 година. Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 година. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части - Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България, което плаща ежегоден данък на турския султан, има своя милиция и се ръководи от княз, избиран от народа, но със съгласието на Великите сили и султана; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

От 1888 година Трети март се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. Еднократно като официален празник денят е отбелязан през 1978 година по повод 100-годишнината от Освобождението. Десет години по-късно той става официален празник, а с решение на Великото Народно събрание от 5 март 1990 година датата е обявена за Национален празник.  | БГНЕС