Дни на размирици на тихоокеанския архипелаг Нова Каледония доведоха до смъртта на петима души и раняването на стотици, което накара френските власти да обявят извънредно положение.

Хиляди хора излязоха по улиците в продължение на три нощи на протести, безредици и грабежи, предават френските медии.

Петима души са загинали, включително двама полицаи.

Обявено е извънредно положение и френските военни са изпратени да възстановят реда и да осигурят сигурността на критична инфраструктура като пристанища и летища.

Всички търговски полети са отменени, което оставя туристите в безизходица и те отчаяно търсят начини да се приберат у дома.

По улиците на столицата вече се движат бронирани автомобили. Протестиращите и уплашените жители са създали съперничещи си контролно-пропускателни пунктове и пътни блокади.

Усилията на полицията да наложи вечерен час и да забрани продажбата на алкохол досега не успяха да потушат насилието.

Откакто Франция поема контрола над Нова Каледония в средата на XIX в., отношенията между коренното население канаки и европейските заселници се изострят.

Но това е най-тежкото насилие, което островите са виждали от 80-те години на миналия век.

Очевидно причината за това са усилията на френското правителство да промени правилата за гласуване на изборите в Нова Каледония.

Парижките законодатели подкрепят промяна в конституцията, която дава право на глас в провинциалните избори на жителите, живеещи повече от 10 години, което ще добави 25 000 души към списъците.

Избирателните списъци на островите са замразени от 1998 г. насам - нещо, което според поддръжниците на промяната е недемократично и лишава някои граждани от право на глас.

"Хората, които произхождат от така наречената първа нация, смятат, че имат по-голяма легитимност от другите, но тези, които са пристигнали поради житейски събития, смятат, че това е и тяхна земя и че трябва да бъдат третирани еднакво", обясни пред радио "Франс Интер" Никола Метцдорф, депутат от партията на Макрон, който подкрепя промяната.

Канаките се опасяват, че разширяването на избирателните списъци ще облагодетелства про-френските политици и ще намали техния глас.

"За сепаратистите избирателните списъци са майката на всички битки от самото начало. Те не могат да не си помислят, че в крайна сметка Френската република иска да ги размие за пореден път в собствената им страна", каза Филип Гомес, бивш ръководител на правителството на територията, който е противник на независимостта ѝ.

Канаките съставляват около 40 % от 270 000 души население на Нова Каледония.

Политиката на островите е обвързана с продължаващия дебат за независимостта на Нова Каледония - която е била предмет на три референдума.

Последният референдум се проведе през 2021 г. и беше много противоречив.

Много канаки бойкотираха гласуването, което се проведе, въпреки че Нова Каледония, а и светът, бяха в плен на пандемията от Ковид-19.

Хората от Канак искат нов референдум по въпроса.

Дениз Фишър, бивш генерален консул на Австралия в Нова Каледония, коментира, че години наред тлеещото напрежение най-накрая е избухнало.

"През последните три дни имаше сериозно насилие. Да се очаква, че всички страни ще седнат на една маса - след това, което се случи - е почти непосилно", каза тя.

Тъй като въоръжената полиция не е в състояние да възстанови реда, Франция призова военните.

Париж съобщи, че ще създаде "въздушен мост" от Франция, за да може бързо да се придвижат военни и полицейски подкрепления, но и да се доставят основни материали за населението.

Островите са силно зависими от вноса и някои доставки започват да се изчерпват.

Никол Джордж, гостуваща австралийска преподавателка, заяви, че рафтовете на магазините са празни, а някои пекарни казват на местните жители да запазят хляб за ден напред.

Френският президент Еманюел Макрон предложи да проведе разговори с новокаледонските законодатели и призова за възобновяване на политическия диалог.

Макрон предложи да проведе срещи с партиите, които подкрепят независимостта, и с партиите, които се противопоставят на нея, преди реформата на гласуването да влезе официално в сила - предложение, прието от FLNKS - Националния фронт за освобождение на канаките и социалистите - основна партия, подкрепяща независимостта.

Партиите, подкрепящи независимостта, и тези, които са против нея, излязоха със съвместно изявление, в което призоваха за "спокойствие и разум" и добавиха, че "ни е отредено да продължим да живеем заедно".

Но Фишер предупреди, че "има още много неща, които трябва да се преодолеят, за да се съберем около масата за преговори".

Фишър продължава да се надява, че ще бъде намерено решение, но предупреди, че това няма да е лесен процес.

"Ще отнеме време, няма да е скоро, защото раните от последните три дни са много дълбоки", подчерта тя.

Лидерите на съседните тихоокеански държави излязоха в подкрепа на хората от Канак.

Генералният секретар на Форума на тихоокеанските острови - регионален блок - Хенри Пуна заяви, че макар насилието да е "жалко", то е било очаквано.

"Това е нещо, за което наистина трябва да говорим открито и честно. Какви са причините за проблема и какви са решенията", обясни той.

Министър-председателят на Островите Кук Марк Браун добави, че е необходима по-голяма независимост за народа канак.

"Причината е да се признае по-голяма автономия и по-голяма независимост на хората на тези острови", каза той.

Външният министър на Нова Зеландия Уинстън Питърс призова за мирно решение на ситуацията.

"Непосредственият приоритет трябва да бъде всички страни да предприемат стъпки за деескалация на ситуацията, за да може да има диалог и спокойствие", посочи той. /БГНЕС