Депутатите обсъждат на второ четене Законопроекта за Държавния бюджет на Република България за 2025 г., предаде репортер на БГНЕС.

Председателят на Комисията по бюджет и финанси Делян Добрев представи доклада на водещата комисия в пленарна зала на 19 март след като Народното събрание прие на второ четене бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), а дебатът бе решено да се проведе в днешния ден. 

В зала присъстват ресорните министри, включително финансовият министър Теменужка Петкова, министърът на правосъдието Георги Георгиев, министърът на туризма Мирослав Боршош, министърът на външните работи Георг Георгиев, министърът на отбраната Атанас Запрянов, министърът на вътрешните работи Даниел Митов, вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, вицепремиерът Атанас Зафиров.

Проектобюджетът предвижда приходите, помощите и даренията да са в размер 55 168 380 900 лв., а разходите са в размер на 30 803 920 300 лв.

Бюджетните взаимоотношения са в размер на 29 476 565 700 лв., а вноската в общия бюджет на Европейския съюз (ЕС) е 29 476 565 700 лв.

Утвърждава се и бюджетното салдо по Държавния бюджет за 2025 г. на дефицит от 7 132 647 400 лв., както и операциите в частта на финансирането (нето) също в размер на 7 132 647 400 лв.

Държавният дълг е в размер на 18,9 млрд. лв.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2025 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Размерът на минималната работна заплата (МРЗ) се увеличава от 1 януари 2025 г. от 933 на 1077 лв.

От 1 април 2025 г. се увеличават максималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и за земеделските стопани – на 1077 лв., и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица – на 4130 лв.

От 1 юли пенсиите по трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2024 г., се осъвременяват по „швейцарското правило".

Със 125% от средната брутна работна заплата за 2024 г. се увеличават възнагражденията на педагогическия персонал.

На второ четене в парламентарната бюджетна комисия бе прието предложението на лидера на „ДПС-Ново начало" Делян Пеевски за създаване на държавни магазини за български хранителни продукти в Български пощи.

По време на разискванията, председателят на ПГ на „Има такъв народ" (ИТН) Тошко Йорданов заяви от парламентарната трибуна, че исканията на КНСБ, колкото и да са справедливи, не могат да бъдат изпълнени в цялост и посочи причината за това: „Изгребаните пари на държавата в последните 3 години. С бюджетите на Асен Василев страната няма пари."

Той подчерта, че бюджетът е такъв, че в момента никой не е доволен от него, защото се работи с огромен минус на старта.

Йордан Иванов от ПГ на „Продължаваме промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) подчерта, че България е държавата в Европа, която е с най-централизираната структура на публичните финанси. „Това е въпрос, който касае и нивата на демокрация, и корупцията", добави той.

Според него „не стига, че българските кметове са претовари със задължения, които не са обезпечени с финансов ресурс, а сега това, което прави управлението е да се намеси в общинската политика вероломно, агресивно и Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) да започне да реализира пътища от общинска пътна мрежа".

„Това за нас е напълно недопустимо. Не можем да подкрепим текстовете, които предвиждат още централизация, още власт в ръцете на партийните централи, още власт в ръцете на няколко министри, които не са избрани от хората, забележете", каза Иванов и отбеляза, че най-добрият демократичен модел на местно самоуправление, който предвижда балансирано регионално развитие, е този, при който публичните средства се разходват от най-близката до хората власт.

Мартин Димитров от ПП-ДБ заяви, че се планира двоен удар срещу малкия бизнес – прагът за регистрация по ДДС да стане на 100 хил. лв., ако предложението на ПП-ДБ не бъде подкрепено, и прагът не остане на 166 хил. лв., и неприемането на европейската директива за трансгранична търговия.

„Предупреждавахме правителството, че като вдигнеш с 50% заплатите в МВР, това предизвиква дисбаланс, затова има протести", каза той и посочи, че от ПП-ДБ предлагат увеличението на заплатите в МВР да бъде 19%.

Димитров добави, че предлагат дългът да не расте с 18,9 млрд. лв., а с 12 млрд. лв. „Как да гласуваме сега за 19 млрд. лв. нов дълг, като дори не е ясно за какво точно ще бъдат разходвани тези средства? Нашето предложение е да намалим размера на новия дълг, който може да поема правителството от тези 18,9 млрд. на 12 млрд. лв.", допълни той.

Депутатът от ПП-ДБ обясни как се получават тези 12 млрд. лв. „Това е очакваният дефицит плюс очакваното рефинансиране на дълга. Никое правителство не е повишавало разходите с близо 19 млрд. лв. Никога такова предложение в бюджет не е имало", заяви той.

Димитров отбеляза и че в новата история на ЕС никога не е имало такова нещо като държавни магазини с цел намаляване на цените „по простата причина, че никой не е сметнал, че то може да бъде резултатно". Той уточни, че това е правено в северните страни за алкохола с цел ограничаване продажбите му, както и с цел ограничаване на продажбите на тютюна в някои държави.

Според него това е една дълбоко грешна идея, която не трябва да минава през пленарна зала. „Тя ще бъде комбинирана, за съжаление, с друга грешна идея, която идва от Министерство на земеделието – за таван на надценките по отношение на веригите. Двете мерки като ги съберем заедно и като добавим към тях растежа на разходите, който се предлага в бюджета, можем да получим ефекта, който видяхме в Унгария – подобни мерки доведоха до най-високата инфлация в Унгария, в ЕС, защото не работят такива идеи", предупреди Димитров, като подчерта, че това са непазарни подходи, защото когато сложиш 20% таван на надценките, се получава така, че всички вдигат с 20% цените.

Димитров обвини управляващите, че не само, че не предлагат реформи, а започват с непазарни подходи.

Финансовият министър Теменужка Петкова отговори на критиките по отношение на бюджета. „По отношение на директивата, подготвен е Проект на Закон за ДДС, с който транспонираме тази директива. Министерство на финансите (МФ) максимално бързо предприе тези действия, така че този Проект на Закон за изменение на ДДС ще бъде внесен веднага в НС", съобщи тя.

Във връзка с увеличаването на прага за регистрация по ДДС, министърът на финансите обясни, че информацията, която подават от НАП е, че с намаляването на прага държавата губи приходи от ДДС в размер на 139 млн. лв. „Тази мярка би дала резултат с оглед амбициите ни по отношение събираемостта на приходите от ДДС", заяви Петкова.

Финансовият министър обърна внимание, че заплатите в МВР са определени на база действащо законодателство и касаят целия сектор „Сигурност".

„С 1 процентен пункт предвиждаме да бъдат увеличени осигурителните вноски от 1 януари 2027 г. и съответно с 2-процентни пункта от 1 януари 2028 г. Това е направено с цел да има предвидимост за бизнеса, за обществото", отбеляза още Петкова.

Разходите за пенсии са 24 млрд. лв. за 2025 г., 12 млрд. лв. от тях са за сметка на трансфер от централния бюджет към Бюджета на ДОО, посочи тя и допълни, че този процент на трансфер от страна на бюджета непрекъснато се увеличава и трябва да се търси някакъв възможен вариант, за да се намери балансът.  

Относно дълга и въпросните 7 млрд. лв., финансовият министър обясни, че става дума за една възможност, която Законът за Държавния бюджет за 2025 г. предвижда до размера на лимита на дълга, че определени средства от него могат да бъдат използвани от Министерски съвет (МС), за да се увеличи капитала на държавни търговски дружества в областта на енергетиката, отбраната и сигурността, земеделието, икономическото развитие, образованието.

„Ръстът на разходите само за социални и здравноосигурителни плащания за 2025 г., спрямо 2024 г., е 5,5 млрд. лв. Това, което се направи в предходните 4 години, няма как да не даде отражение. Ние сме едва от 2 месеца в това управление. няма как да сме генерирали тези разходи от 18 млрд. лв. дайте да си кажем – това е ефектът от последните 4 години", каза още Петкова.

Председателят на ПГ на „Величие" Ивелин Михайлов заяви от парламентарната трибуна, че разходите, които се правят, са предимно за инфраструктурни проекти и ремонти, където кражбата е огромна. Той даде пример с проект за село Брест, където тръбите, които се купуват за 34 лв., са вкарани в проекта за 474 лв. „При тези разходи, така надути, ако реално някой беше коригирал цените на разходите в бюджета, мисля че нямаше да ни се налага да вземаме дълг", смята Михайлов и сподели, че му е чудно защо опозицията не казва нещо по този въпрос.IБГНЕС