Ново проучване, ръководено от изследователи от Еврейското училище в Йерусалим, Израел, установи, че няколко древни човешки артефакта, изработени в района на Леванта преди 50 000 до 100 000 години, са проектирани с фини, но „умишлени гравюри“.

Днес регионът на Леванта обхваща сухоземния мост между Африка и Евразия - така че естествено това е била една от първите спирки на нашите предци от Африка преди хилядолетия. Именно там сме започнали да усъвършенстваме изработката на инструменти, но може би в тези инструменти има нещо повече от тяхната функция.

Изследователите от Еврейското училище в Йерусалим откриват под микроскоп, че някои левантински каменни инструменти съдържат ясни геометрични мотиви. Именно те са изисквали намерение, планиране и изпълнение.

Два от анализираните каменни инструменти са изработени с помощта на техниката на левантийската каменна епоха, при която кремъчната каменна сърцевина се отлюспва, за да се получи точка, която може да реже и сече. Единият инструмент датира от средния палеолит, а другият - отпреди 100 000 години.

Подобно на орнаменталните миди, боите с охра или други гравирани артефакти, изработени от камък, кост или черупки от щраусови яйца, тези гравюри могат да показват символично човешко поведение, което не е функционално - един ранен мост между красотата и полезността.

В миналото някои експерти тълкуваха гравюрите върху същите тези левантийски инструменти като „протоестетични“, което означава, че те са били издълбани, защото са представлявали приятен визуален модел, а не непременно символичен.

Трудно е, ако не и невъзможно, да се докажат намеренията на хора, живели преди десетки хиляди години, но авторите на най-новия анализ подозират, че в историята има нещо повече от визуално приятен модел.

„Абстрактното мислене е крайъгълен камък на човешката когнитивна еволюция. Преднамерените гравюри, открити върху тези артефакти, подчертават способността за символично изразяване и подсказват за общество с напреднали концептуални способности“, казва археологът и водещ автор Мае Годер-Голдбергер.

Заключенията на екипа се основават на внимателен анализ на каменните кремъчни ядра в сравнение с други древни каменни артефакти, изработени в района на Леванта.

Двете каменни ядра, сравнявани от Годер-Голдбергер и нейния екип, са необичайни от другите, открити в Леванта, тъй като показват гравирани шарки по повърхността си, като излъчващо се ветрило от линии.

За разлика от тях разрезите, направени върху острието от пещерата Амуд, построено преди повече от 55 000 години, не са разположени идеално, нито пък създават ясен модел.

Геометричните линии от инструментите от Леванта са групирани в определени „зони на интерес“, а някои са разчленени от отстраняване на люспи, което предполага, че са гравирани преди последния етап на лющене, а не след като инструментът е бил в употреба.

Друг каменен артефакт, плакет от Леванта, е анализиран, тъй като е изработен без известна полезност преди около 54 000 години. На нейната повърхност също се срещат подобни геометрични модели като тези на ядрата от Леванта.

Въз основа на приликите между каменните артефакти, открити и в трите обекта в Леванта, Годер-Голдбергер и колегите ѝ смятат, че украсата им е изработена от „неретуширани инструменти с остри ръбове (вероятно каменни инструменти) чрез нанасяне на един удар на разрез“. Тази техника, казват те, подсказва за „намерение и творчество“.

Ако авторите са прави, нещо различно от прехраната и устойчивостта може да е определяло конструкцията на тези каменни инструменти и намеренията на техните майстори през всичките тези десетки хиляди години.

„Методологията, която използвахме, не само подчертава преднамерения характер на тези гравюри - казва археологът Жоао Марейрос от Центъра по археология „Лайбниц“ в Германия, - но и за първи път предоставя сравнителна рамка за изучаване на подобни артефакти, обогатявайки разбирането ни за средния палеолит“. | БГНЕС