Две поколения в един от най-редките занаяти – лютиерството, така може да бъде обобщена историята на семейство Едреви от Казанлък. Те изработват, поправят цигулки, виоли и виолончела, следвайки традициите на българската и европейската лютиерски школи, разказва кореспондентът на БГНЕС в региона.

Те имат щастливото излъчване на хора , които са в хармония и равновесие със самите себе си. Едно българско семейство, което се посвещава на този стар занаят - лютиерството с огромна любов и отдаденост, а днес музикалните им инструменти са в ръцете на велики изпълнители в различни точки на земното кълбо.

Едрьо Едрев е първият българин, завършил престижния институт „Антонио Страдивари" в италианския град Кремона, и вече близо 40 години изработва съвършени струнни инструменти. По неговия професионален път тръгват синът му Пламен и дъщеря му Радиана. Техните прецизно изработени цигулки, виоли, виолончела са навсякъде по света.

,,Аз не съм ги запалил , просто бях в работилницата, Пламен беше на 4 години когато започна с едно малко ренденце да дялка по някакви дъсчици и най – вероятно това е влюбването в самата материя на лютиерството , а дъщеря ми беше завършила средно образование тук в гимназията в Казанлък, и в последния момент решава да учи лютиерство и аз й казвам – мислиш ли , че с лютиерство може да постигнеш нещо? Да искам да ме запишете да учите лютиерство и така двете ми деца бяха записани е един и същи клас и завършиха през 2005 година заедно, и мисля, че досега се представят много добре на международния пазар , както в България, така и в чужбина.

Пламен и Радиана завършват Института „Антонио Страдивари" в Кремона, Италия, под ръководството на преподавателя Ванна Замбели. Пламен е най- младият представител на школата в света, завършва я едва когато е на 18 години. Той се посвещава на занаята.

"Защото татко е лютиер и е логично децата да бъдат негови последователи , но не винаги, разбира се .Това е една моя мечта от 3-годишен още .От съвсем мъничък знаех , че ще бъда лютиер. Повечето деца мечтаеха да станат космонавти, полицаи, такива бяха детските мечти тогава. Аз си знаех още от 3 годишен, че ще правя цигулки като баща ми, и така всъщност мога да кажа, че на 5 годинки направих първата си дървена цигулка, която е тук в ателието".

Най–голямата изненада поднася Радиана с решението си да последва баща си.

"Аз до последно на никой не казах какво искам да уча след завършването на средното ми образование. Всички бяха много изненадани. Но най-много беше изненадан баща ми тъй – като не е очаквал от мен, че ще го последвам един ден в лютиерството".

Днес музикалните инструменти на семейство Едреви са сред най–добрите не само в България, но и печелят награда след награда на най-големите форуми и конкурси в света на лютиерството.

"Всички инструменти , които участват на конкурси си ги заделям , не ги предоставям за продажба, и си правя една моя лична колекция, което е мечта от ученическите ми години от Италия".

Всеки инструмент, роден от ръцете на Едрьо, Пламен и Радиана , е като дете, което след много любов и отдаденост трябва да бъде предадено на съдбата си, понякога с щипка носталгия, понякога с късмета да го чуеш как оживява в ръцете на добър музикант. Емоцията на една древна професия, която времето никога няма да може да заличи. I БГНЕС