По всеобщо мнение това бе един от най-слабите големи форуми през този век, футболът в голяма част бе скучен и предпазлив, а единствените емоции идваха от множеството късни голове.

 Фактор номер 1 за неатрактивния футбол по терените в Германия е умората у футболистите. Вече от години се говори за прекалено натоварения футболен календар, който с всяка година се сгъстява все повече и повече. Всичко обаче си остава с приказките. Докато ФИФА и УЕФА имитират загриженост за играчите и футбола, борейки се с „голямото зло“ – Европейската Суперлига – те постоянно намират начини как да вмъкнат още и още мачове в календара, оставайки глухи за призиви от треньори и футболисти.

 Докато президентът на УЕФА Александър Чеферин громеше плановете за Суперлигата, той набързо намери начин да увеличи и без това разводнената групова фаза на Шампионската лига, където вече всеки отбор ще играе по осем, вместо по шест мача. Същото се отнася и за Лига Европа, а това се случва само няколко години след като Чеферин измисли Лигата на конференциите, така че кажи-речи половината елитни отбори от водещите първенства да бъдат ангажирани в Европа всеки сезон.

 Какво да кажем за президента на ФИФА Джани Инфантино? След като нелепият му план за Мондиал на всеки две години се провали, той все пак намери начин как да изстиска още от машината за пари, наречена футбол. Следващото лято вместо водещите футболисти от Европа и света да получат очевидно нужна почивка между Евро 2024/Копа Америка и Мондиал 2026, те ще трябва да участват на Световно клубно първенство с 32 отбора (15 юни – 13 юли в САЩ). Година по-късно идва черешката на тортата – Световно първенство с 48 отбора, 104 мача и продължителност 39 дни. Ако някой си мисли, че това ще даде повече шансове на България да участва на Мондиал, нека не се заблуждава. От допълнителните 16 тима, само три места ще бъдат за зона УЕФА, като на Мондиал 2026 от Европа ще участват 16 отбора.

 Какъв е резултатът от непрестанното раздуване на календара се видя най-добре на току-що завършилото Евро 2024. Как да си обясним играта на изключителния талант Килиан Мбапе? Само преди година и половина той направи може би най-великото представяне във финал на световно първенство и наниза хеттрик във вратата на Аржентина, завършвайки Мондиал 2022 в Катар с осем попадения. В Германия той вкара един гол от дузпа и бе бледа сянка на себе си. Тъжно е да гледаш как футболен магьосник като Кевин де Бройне използва всяко спиране на играта от 15-та минута нататък, за да облегне ръце на колене и да поеме въздух. Ами Джуд Белингам? Да, той сътвори може би най-запомнящия се момент с гола със задна ножица, спасил Англия срещу Словакия, но цялостното му представяне бе толкова бледо, че ако човек не следи клубния футбол, трудно би повярвал, че това е фаворитът на букмейкърите за Златната топка. Неговият съотборник Хари Кейн? Един от най-добрите нападатели в света в последните 10 години, който превзе Бундеслигата с гол след гол в първия си сезон в Байерн, бе толкова изолиран и неефективен в атака, че постоянно имаше призиви Гарет Саутгейт да го извади от титулярния състав, а във финала бе заменен още в 60-та минута. Същото се отнася и за играч номер 1 на Висшата лига за изминалия сезон Фил Фодън.

Подобни примери са много, като може би изключение е железният халф на Испания и Манчестър Сити Родри, който неизменно е на високо ниво. Нека не забравяме, че самият той се оплака от многото мачове след края на сезон 22/23 и обяви, че ще иска от мениджъра Пеп Гуардиола да получава повече почивка през изминалата кампания.

Не е различна картинката, ако погледнем играта на отборите. Световният вицешампион Франция се превърна в първия отбор, достигнал полуфинал на европейско първенство без гол от игра. За шест мача на Евро 2024 „петлите“ вкараха четири попадения, от които два автогола и един гол от дузпа. А пращящият от талант тим на Португалия, сочен за фаворит за титлата? В рамките на последните си три мача (330 минути игра) „мореплавателите“ не вкараха нито един гол и отпаднаха безславно на четвъртфинал. Англия бе разкъсана от критики за тотално безличната игра, а Белгия записа един успех в четири двубоя.

Трябва да се посочи и вторият основен фактор за скучния футбол на Евро 2024. Огромното внимание, тежките очаквания и безпощадните критики правят треньорите крайно предпазливи. Отбори, пълни с футболисти от световна класа, залагат на сигурна тактика, никакъв риск и подавания настрани до най-близкия човек. Това особено си пролича в елиминациите, където в 15 мача само веднъж паднаха повече от три гола, и то в неравностойния сблъсък между Испания и Грузия, завършил 4:1. Груповата фаза пък ни предложи група С, определена за най-скучна в историята на големите форуми. Англия, Дания, Словения и Сърбия вкараха седем гола в шест мача, всичко опираше до дребни сметки, станали възможни заради класирането на четири от шестте тима, завършили на трето място, а финалният кръг в тази група ни сервира две смазващи психиката нулеви равенства. 

Парадоксалното е, че колкото повече медии и фенове критикуват даден отбор за скучната игра, толкова по-плах става треньорът на тима, знаейки, че единственото му спасение е победата, макар и грозна, а евентуална загуба ще му коства лавина от критики и най-вероятно и загуба на работата. Тук най-добрият пример е Англия и свръхпредпазливият Гарет Саутгейт, който предприемаше някакво проактивно действие, само когато тимът му изоставаше в резултата и нямаше друг избор. Остава усещането, че треньори и играчи не се наслаждават на възможността да играят на толкова голям и престижен форум като европейско първенство. За тях това е като ходене в минно поле, където всяка грешка ще бъде осмивана в социалните мрежи, а всеки слаб резултат ще бъде разгромен от телевизионните анализатори. Прибавено към натрупана умора, как тогава да видим страхотно индивидуално представяне от даден играч?

Положителният пример дойде от 16-годишния ученик Ламин Ямал. Младата звезда на Барселона прегърна шанса, получен от Луис де ла Фуенте, и се превърна в светлия лъч на Евро 2024. Дали фактори за това, освен очевидното изобилие от талант, не са липсата на натрупан километраж в краката и все още неопетнения ентусиазъм на младока? Какво ли ще се случи през следващия сезон, ако Ямал е твърд титуляр и изиграе над 60 мача на толкова крехка възраст? Ами след първия голям пропуск, коствал на Барселона или Испания важен мач и последвалата буря в социални мрежи и медии? Да се надяваме Ямал да има здрава физика и психика, за да издържи на мелачката, наречена съвременен футбол.

Поглеждайки към отборите, приятната изненада бе гореспоменатата Грузия. Грузинците дебютираха на европейско първенство и си личеше, че са отишли в Германия, за да се насладят на момента. Те играха атрактивен, контраатакуващ футбол, разписаха се във всичките си мачове, записаха знаменита победа над Португалия и изплашиха за кратко бъдещия шампион Испания в осминафиналите, повеждайки в резултата. Звучи абсурдно, но Грузия завърши Евро 2024 с повече голове от Франция, въпреки че изигра два мача по-малко.

Испания заслужава адмирации, след като игра своя футбол, независимо от обстоятелствата, и спечели всичките си седем мача. Вероятно новите шампиони на Европа имаха предимство и заради по-неизвестния профил на своя треньор. Саутгейт, Дидие Дешан, Роберто Мартинес – всички те са белязани както от болезнени загуби в миналото, така и от безброй критики и подигравки за работата им от свои, а и от чужди. Тактиката им, поведението им, изказванията им, всичко сякаш показваше как те си мислят: „Трябва да добутам някак си, независимо как, моя отбор до трофея“.

Разбира се, толкова голям форум, който се провежда веднъж на четири години, винаги привлича вниманието и носи емоции на феновете, независимо от ниското качество на футбола. Късни голове, драматични обрати, спорни съдийски решения, изненадващи резултати, изпълнения на дузпи – всичко това го имаше и отново ни караше да подскачаме пред телевизора.

Трябва обаче милиардите футболни фенове по света да се замислят какво искат от любимата игра – качество и атракция или количество и резултати. Не е ли по-добре да гледаме любимите си отбори веднъж в седмицата, а не два пъти, но с играчи в топ кондиция? Не е ли по-важна емоцията, която ще ни донесе футболът за 90 минути в даден ден, отколкото мисълта за спечелването на евентуален трофей седмици или месеци по-късно? Кога за последно гледахте мач, без периодично да поглеждате телефона си? Не сме ли се запътили към това от време на време да поглеждаме към мача, докато сме на телефона?

Междувременно квалификациите за евротурнирите започнаха, а новият сезон в Първа лига стартира в петък. Колелото се върти, време за отдих няма.

------------------------------------------------------------------

Радослав Петкашев, ръководител на Спортния отдел на БГНЕС