Резултатът от вота след втория тур на 7 юли и изключително кратката кампания остава крайно несигурен, тъй като се конкурират три основни политически блока: крайнодесният "Национален сбор", центристкият алианс на президента Еманюел Макрон и коалицията "Нов народен фронт", която включва левоцентристки, зелени и крайнолеви сили.

Ето един по-подробен поглед:

Гласуването започва в 09:00 ч. българско време и приключват в 19:00 ч.

Френската система е сложна и не е пропорционална на общонационалната подкрепа за дадена партия. Законодателите се избират по райони. Кандидат за депутат се нуждае от над 50% от гласовете, за да бъде избран.

В противен случай първите двама претенденти, както и всеки друг, който е получил подкрепата на повече от 12,5 % от регистрираните гласоподаватели, продължават на втори тур.

В някои случаи до втория тур достигат трима или четирима души, но някои от тях могат да се оттеглят, за да увеличат шансовете на друг претендент - тактика, често използвана в миналото за блокиране на крайнодесни кандидати.

Очаква се ключовите партийни лидери да разкрият стратегията си между двата тура. Това прави резултата от втория тур много несигурен, в зависимост от политическите маневри и от това как ще реагират избирателите.

"Национален сбор", който води във всички проучвания на общественото мнение, се надява да успее да получи абсолютно мнозинство или поне 289 от общо 577 мандата.

Националното събрание е по-влиятелната от двете камари на френския парламент. Тя има последната дума в процеса на създаване на закони в сравнение със Сената, доминиран от консерваторите.

Макрон има президентски мандат до 2027 г. и заяви, че няма да се оттегли преди края му.

Ако друга политическа сила, различна от неговия центристки алианс, получи мнозинство, Макрон ще бъде принуден да назначи министър-председател, принадлежащ към това ново мнозинство.

В такава ситуация - наричана във Франция "кохабитация" - правителството ще прилага политики, които се разминават с плана на президента. Съвременната Република Франция е преживяла три кохабитации, като последната е при консервативния президент Жак Ширак, със социалистически министър-председател Лионел Жоспен, от 1997 до 2002 г.

Министър-председателят се отчита пред парламента, ръководи правителството и внася законопроекти.

"В случай на кохабилитация провежданите политики са основно тези на министър-председателя", обясни политологът Жан Гаригес.

По време на кохабитацията президентът е по-слаб, но все още има известни правомощия по отношение на външната политика, европейските въпроси и отбраната. Той отговаря за преговорите и ратифицирането на международните договори. Президентът е и главнокомандващ на въоръжените сили на страната и е този, който държи ядрените кодове.

"Възможно е президентът да предотврати или временно да спре изпълнението на определен брой проекти на министър-председателя, тъй като той има правомощието да подписва или да не подписва правителствени наредби или укази", допълни Гаригес.

"Все пак министър-председателят има правомощието да подложи тези наредби и постановления на гласуване в Народното събрание, като по този начин преодолее нежеланието на президента", отбеляза той.

По време на предишните кохабитации отбраната и външната политика се считаха за неформално "запазено поле" на президента, който обикновено успяваше да намери компромиси с министър-председателя, за да може Франция да говори с един глас в чужбина.

И все пак днес възгледите и на крайнодясната, и на лявата коалиция в тези области се различават коренно от подхода на Макрон и вероятно биха били обект на напрежение по време на потенциална кохабитация.

Според Конституцията, макар че "президентът е ръководител на армията, министър-председателят е този, който разполага с въоръжените сили", каза Гаригес.

"В дипломатическата сфера също периметърът на президента е значително ограничен", добави експертът.

Председателят на "Национален сбор" Жордан Бардела заяви, че ако стане министър-председател, ще се противопостави на изпращането на френски войски в Украйна - възможност, която Макрон не изключва. Бардела посочи, че ще откаже френските доставки за Киев на ракети с далечен обсег на действие и други оръжия, способни да поразяват цели в самата Русия.

Ако лявата коалиция спечели изборите, това може да наруши дипломатическите усилия на Франция в Близкия изток.

Платформата на "Нов народен фронт" планира "незабавно признаване на палестинската държава" и "скъсване с гузната подкрепа на френското правителство" за правителството на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху.

По-рано Макрон твърдеше, че признаването на палестинската държава трябва да стане в "удобен момент", като предполагаше, че войната между Израел и Хамас не позволява подобна стъпка в момента.

Президентът може да назначи министър-председател от парламентарната група с най-много места в Националното събрание - такъв е случаят със собствения центристки алианс на Макрон от 2022 г. насам.

И все пак "Национален сбор" вече заяви, че ще отхвърли подобен вариант, защото това би означавало, че едно крайнодясно правителство скоро може да бъде свалено чрез вот на недоверие, ако други политически партии се обединят.

Според правилата на Конституцията Макрон не може да разпусне отново Националното събрание преди юли 2025 г.

Президентът би могъл да се опита да изгради широка коалиция от левицата до десницата - вариант, който звучи малко вероятен, предвид политическите различия.

Според експертите друг сложен вариант е да се назначи "експертно правителство", което не е свързано с политически партии, но все пак трябва да бъде прието от мнозинството в Народното събрание. Такова правителство вероятно ще се занимава предимно с ежедневните дела, а не с провеждането на големи реформи.

Ако политическите преговори се проточат твърде дълго на фона на летните отпуски и Олимпийските игри в Париж от 26 юли до 11 август, Гаригес заяви, че не е изключен "преходен период", през който центристкото правителство на Макрон "все още ще отговаря за текущите въпроси" в очакване на по-нататъшни решения.

"Какъвто и да е видът на Националното събрание, изглежда, че Конституцията на Петата република е достатъчно гъвкава, за да оцелее при тези сложни обстоятелства", заяви Мелъди Мок-Грюе за Ей Би Си, експерт по публично право, преподаващ в Sciences Po Paris. "Институциите са по-солидни, отколкото изглеждат, дори когато са изправени пред това експериментално упражнение", обясни той.

"И все пак остава още една неизвестна в уравнението: способността на населението да приеме ситуацията", подчерта Мок-Грюе. | БГНЕС