Съобщението означава, че Германия на практика ще трябва да пренебрегне конституционно установената си „дългова спирачка“, за да може да увеличи бюджета си за отбрана със 107 млрд. долара годишно, тъй като Европа се подготвя за отслабване на отбранителния чадър на САЩ.

„Има моменти, в които историята на една страна прави неочакван завой“, заяви във вестник „Цайт“, като добави, че плановете на Мерц „може да се окажат един такъв момент“.

Плановете бяха представени като част от ускорените разговори между дясноцентристкия алианс ХДС/ХСС на Мерц и лявоцентристките социалдемократи (СДП) за възможна коалиция след парламентарните избори миналия месец.

Темпото им беше допълнително ускорено след излъчения телевизионен спор между президента на САЩ Доналд Тръмп и украинския му колега Володимир Зеленски, след което Белият дом замрази помощта за Киев.

Мерц, дългогодишен атлантик, който преди това се възпротиви на финансирането на публичните разходи чрез широкомащабен дълг, бързо промени мнението си предвид главоломния темп на събитията.

Партньорите на Германия от ЕС, които се събират на ключова среща на върха, за да обсъдят Украйна и отбраната, очакваха действия от Берлин след месеци на политическа парализа след падането на правителството на канцлера Олаф Шолц през ноември.

Наред с огромното увеличение на разходите за отбрана, Мерц иска да създаде фонд на стойност 500 млрд. евро за модернизиране на скърцащата инфраструктура на Германия и да й помогне да се измъкне от две поредни години на рецесия.

Ако плановете се увенчаят с успех, те биха могли да бъдат „истинска промяна в играта“ и също така „бързо да преодолеят икономическата стагнация на Германия“, заяви Себастиан Дулиен, директор на института за икономически изследвания IMK.

Настоящият германски министър на отбраната Борис Писториус определи плановете като „исторически ден за армията и за Германия".
Според вестник „Шпигел“, това е и далеч от позицията на Мерц по време на предизборната кампания, когато той се придържаше към традиционно строгия имидж на ХДС по отношение на фискалната политика.

„Въпреки това е добре, че Мерц нарушава предизборните си обещания“, казва вестникът.

Но плановете трябва бързо да бъдат прокарани през отиващия парламент, където ще се нуждаят от мнозинство от две трети, за да променят дълговата спирачка, най-вероятно с помощта на Зелените.

След това ХДС/ХСС и СПД ще трябва да изработят останалата част от коалиционното споразумение, преди да встъпят в длъжност и да похарчат главозамайващите суми.

Якоб Рос от Германския съвет за външни отношения заяви, че значението на плановете е „много свързано с психологията и сигналите, които подобни съобщения изпращат“.
Що се отнася до начина, по който тези огромни суми могат да бъдат изразходвани на практика, Рос заяви, че много въпроси остават без отговор.

„Кой ще построи необходимите оръжия? Има ли Европа достъп до необходимите суровини? Какво ще се случи с инфлацията, когато в икономиката се вкарат такива суми?“, попита той.

Съществува и въпросът за координацията с другите държави от ЕС и с Брюксел, където ръководителят на ЕС Урсула фон дер Лайен също представи план за мобилизиране на около 800 млрд. евро за отбраната на Европа и за подкрепа на Украйна.

„Наистина смятам, че има потенциал за конфликт, особено с Париж“, каза Рос.

Той припомни реакцията на специалния фонд от 100 млрд. евро, обявен от Шолц след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г., който бързо беше изчерпан.

„Тогава (френският президент) Макрон беше хванат неподготвен и предупреди, че Германия може да се „изолира““, каза Рос.

„Сега говорим за повече от два пъти по-голяма сума и естествено европейските партньори ще се запитат какво ще означава това за собствените им икономики, за еврозоната и за баланса на силите в Европа.“ | БГНЕС