Всички политически сили, които прескачат 4-процентната бариера за влизане в Народното събрание, увеличават изборните резултати след вота в неделя спрямо последните избори от по-рано тази година.

Макар секционните протоколи от гласуването да са обработени на почти 100 процента - 99.71% към 11.00 часа днес, картинката за бъдещия парламент е ясна с изключение на висящата на косъм съдба на "Величие".

БГНЕС обобщава данните ясни към 14.00 часа и прави справка с проведените избори за Народно събрание в години до 2009 година, откакто партията на Бойко Борисов отбелязва най-добър изборен резултат с изключение на два вота, в които първо беше изместена от шоумена Слави Трифонов, а после и от партията ПП на Кирил Петков и Асен Василев.

На проведените избори вчера ГЕРБ-СДС печели 641 303 гласа или 26.40% подкрепа. Коалиция "Продължаваме промяната - Демократична България" събира подкрепата на 345 780 избиратели или 14.23%.

Възраждане е трета политическа сила с 324 932 гласа или 13.38% подкрепа. ДПС-Ново начало получава 278 108 гласа или 11.45% подкрепа.

БСП е пата сила със 183 953 гласа или 7.57% подкрепа. „Алианс за права и свободи“ - 181 952 гласа или 7.49% подкрепа. ИТН - 164 922 или 6.79% подкрепа. МЕЧ - 111 615 гласа или 4.59% подкрепа. Величие - 97 309 гласа или 4.01% подкрепа.

На изборите, проведени през юни тази година, седем партии влязоха в парламента.

Тогава ГЕРБ-СДС спечели 530 658 гласове и вкара 68 депутати.

ДПС бяха втора политическа сила с 366 310 гласове и 47 народни представители, след което последва разцеплението в движението.

За ПП-ДБ гласуваха 307 849 избиратели и получиха 39 мандата.

Възраждане беше четвърта сила и взе 295 915 гласа, които бяха достатъчни за 38 депутати.

Левицата, тогава БСП за България, получи подкрепа на 151 560 избиратели и вкара в НС 19 народни представители.

ИТН събра подкрепа от 128 007 за 16 депутати.

„Величие“ тогава бяха изненадата и влязоха като най-малка парламентарна група с 13 депутати, благодарение на вота на 99 862 избиратели, след което се разпаднаха и бяха заличени.

Избирателната активност на 9 юни 2024 г. беше 34.41%.

На изборите за Народно събрание, проведени на 2 април 2023 година 6 партии вкараха депутати в парламента.

ГЕРБ-СДС бе първа сила с вот от 669 924 гласоподаватели и 69 депутати.

ПП-ДБ бяха втори с вот от 621 069 гласоподаватели и вкараха в парламента 64 депутати.

Възраждане бяха трета сила с 358 174 гласа и 37 депутатски банки.

ДПС спечели 36 мандата, благодарение на 347 700 гласа.

БСП се нареди на пето място с 225 914 гласа и 23 депутати.

ИТН бяха най-малката група в Народното събрание с 11 депутати, постигнати с гласовете на 103 971 избиратели.

Избирателната активност на 2 април 2023 г. беше 40.69%.

На парламентарните избори през октомври 2022 година 7 партии влязоха в Народното събрание.

ГЕРБ-СДС имаха 67 мандати, благодарение на гласовете на 634 627 избиратели.

ПП тогава не бяха в коалиция и заеха второто място с вот от 506 099 гласа и 53 депутати.

ДПС имаха подкрепа на 344 512 избиратели и 36 депутати.

Възраждане спечелиха 254 952 гласа и 27 мандата.

За БСП тогава гласуваха 232 958 избиратели и левицата имаше 25 депутати.

Демократична България – Обединение, което включваше към онзи момент "Да, България", ДСБ и Зелено движение, взе подкрепа на 186 528 избиратели и имаше 20 депутати.

Най-малката парламентарна група беше на Стефан Янев, която премина бариерата благодарение на 115 872 гласа и вкара 12 депутати.

Избирателната активност на 2 октомври 2022 г. беше 39.41%.

През ноември 2021 година, когато изборите бяха за президент и вицепрезидент и за народни представители Продължаваме промяната детронира ГЕРБ-СДС от първото място.

ПП беше най-голямата формация с 67 депутати и подкрепа от 673 170 гласа.

Партията на Бойко Борисов и коалиционният им партньор СДС тогава получиха 596 456 гласа и вкараха 59 депутати.

ДПС бяха трети с 341 000 гласа и 34 депутати.

БСП бяха четвърти с 267 817 гласа и 26 депутати.

ИТН – пети с 249 743 гласа и 25 депутати.

Демократична България – Обединение беше шеста партия с 166 968 гласа и 16 депутати.

Възраждане тогава бяха последна – седма формация, с 13 депутати и 127 568 гласа подкрепа.

Избирателната активност на 14 ноември 2021 г. беше 40.23%.

На парламентарните избори през юли 2021 година формацията на Слави Трифонов – Има такъв народ, беше първа политическа сила, а в НС влязоха 6 партии.

Тогава ИТН записа за себе си гласовете на 657 829 избиратели и вкара с парламента 65 депутати.

ГЕРБ-СДС имаха 63 депутати като втора сила, спечелвайки гласовете на 642 165 избиратели.

БСП бяха трети с 365 695 гласа и 36 депутати.

Демократична България – Обединение имаха подкрепата на 345 331 избиратели и 34 депутати.

ДПС бяха на пето място с 292 514 гласа и 29 депутати.

Най-малката партия беше „Изправи се! Мутри вън!“, която успя да привлече вота на 136 885 избиратели, вкарвайки 13 депутати.

Избирателната активност на 11 юли 2021 г. беше 42.19%.

На парламентарните избори през април отново 2021 година – през тази година българите ходиха три пъти до урните само за Народно събрание – ГЕРБ-СДС беше първа сила.

Тогава ГЕРБ-СДС имаше подкрепата на 837 707 избиратели и 75 депутати.

Втори бяха ИТН с 565 014 гласа и 51 депутати.

Трети бяха БСП с 480 146 гласа подкрепа и 43 народни представители.

Демократична България – Обединение привличаха 302 280 гласоподаватели и имаха 27 депутати.

Най-малката група в 6-партийния парламент беше „Изправи се! Мутри вън!“ с подкрепа от 150 940 гласа и 14 депутати.

На 4 април 2021 година избирателната активност беше 50.61%.

5-партиен парламент имаше през 2017 година.

През март месец тогава ГЕРБ-СДС получи подкрепата на 1 147 292 избиратели, а БСП на близо милион (955 490). Този парламент сложи край на патриоти като НФСБ, „Атака“ и ВМРО, които в коалицията „Обединени патриоти“ имаха подкрепата на 318 513 гласа и бяха трета сила с 27 мандати.

ДПС спечели вота на 315 976 избиратели, а партия Воля влезе в парламента с 145 637 гласа.

Това бяха последните избори, при които 100 хиляди гласа подкрепа не бяха достатъчни, за да осигурят място в българския парламент.

На тези избори до депутатски банки не се добраха нито Реформаторския блок, нито Зелените и ДЕОС, нито ДОСТ – всички тези партийни обединения имаха над 100 хиляди гласа.

Избирателната активност на 26 март 2017 г. беше 54.07%.

В изборите за народни представители през октомври 2014 година седем партии и коалиции вкараха депутати в парламента и подкрепата за първата и втората надвишаваше милион и половина избиратели.

ПП ГЕРБ тогава не се бяха коалирали със СДС и получиха подкрепа на 1 072 491 избиратели, която им осигури 84 мандата.

БСП лява България имаше 505 527 гласа и 39 депутати.

ДПС беше трета сила с 487 134 гласа и 38 народни представители.

Реформаторският блок тогава имаше 291 806 гласа подкрепа и 23 депутати.

Патриотичен фронт, обединяващ НФСБ на Валери Симеонов и ВМРО на Красимир Каракачанов, вкара 19 депутати с вот от 239 101 гласа.

Тези избори вкараха в Народното събрание бившият журналист Николай Бареков с партията „България без цензура“, която спечели 186 938 гласа и 15 депутати.

„Атака“ имаше 148 262 гласа вот и 11 народни представители, а за Коалиция АБВ гласуваха 136 223 избиратели и също имаха 11 депутати.

Избирателната активност на 5 октомври 2014 г. беше 48.66%.

На изборите през месец май 2013 година четири формации влизат в Народното събрание – КП „Коалиция за България“, ГЕРБ, Атака, ДПС.

ГЕРБ на Бойко Борисов тогава имат вота на 1 081 605 избиратели и вкарват 97 депутати.

КП "Коалиция за България" вкарват 84 народни представители, благодарение на 942 541 гласа.

ДПС са трета сила с 400 466 гласа и 36 депутати.

Атака вкарва 23 депутати с вот от 258 481 избиратели.

Избирателната активност на 12 май 2013 г. беше 51.33%.

На парламентарните избори през 2009 година ГЕРБ има най-голямото мнозинство в Народното събрание дотогава.

Тогава Борисов вкарва в парламента 116 депутати с гласовете на 1 678 641 избиратели.

Коалиция за България получава 748 147 гласа и 40 депутатски банки.

ДПС има подкрепата на 610 521 избиратели и вкарва 38 народни представители.

Атака е с подкрепата на 395 733 гласоподаватели и печели 21 мандата.

Синя коалиция получава 285 662 гласа и 15 депутати.

В парламента влиза и РЗС с гласовете на 174 582 избиратели и осигурява 10 народни представители.

Избирателната активност на 5 юли 2009 г. беше 60.20%. | БГНЕС