Молдовците днес ще гласуват на президентски избори и референдум за Европейския съюз. Високи са опасенията за руска намеса в двата ключови изборни теста на фона на войната в съседна Украйна.

Изборите са тест за проевропейския завой на бившата съветска република под ръководството на сегашния президент Майа Санду, която се стреми към втори мандат в страната с 2,6 млн. души население.

Полицията извърши стотици арести, след като разкри мащабна схема за купуване на гласове. Властите предупредиха тази седмица предупреди, че до една четвърт от подадените бюлетини може да бъдат повлияни от руски пари.

„Страната ни се намира на кръстопът... Група крадци се опитват да измамят хората, обещават им пари, дават им фалшива информация“, заяви министър-председателят Дорин Речан, като призова молдовците „да бъдат бдителни“.

Санду, който през 2020 г. победи подкрепян от Москва кандидат, прекъсна връзките на страната с Москва и подаде молба за присъединяване на Молдова към ЕС след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г.

Тя неведнъж е алармирала за руски усилия за намеса във вота - твърдение, което Москва отхвърля.

Тази седмица Вашингтон също отправи ново предупреждение, а ЕС наложи санкции срещу няколко молдовски граждани.

52-годишната Санду, бивш икономист от Световната банка, е явен фаворит в надпреварата. Според последните проучвания на мозъчния тръст WatchDog, с едва 35,8% подкрепа от избирателите, тя няма да успее да постигне необходимия резултат, за да избегне втори тур на 3 ноември.

Сред десетте ѝ конкуренти е и Александър Стояногло, 57-годишен бивш прокурор, подкрепян от проруските социалисти, който вероятно ще получи около 9 на сто от гласовете.

Ренато Усатий, 45-годишен бивш кмет на втория по големина молдовски град Балти, според прогнозите ще спечели 6,4%.

Избирателните секции отварят в 7:00 ч. сутринта местно време (07:00 ч. българско) и затварят в 21:00 ч. Частични резултати се очакват около 22:00 ч.

За референдума 55,1 на сто от анкетираните са заявили, че ще гласуват с „да“, а 34,5% - с „не“.

Референдумът пита дали конституцията трябва да бъде променена, така че да включва присъединяването към ЕС като основна цел. През юни тази година 27-членният блок започна преговори за членство с Кишинев.

За да бъде валидни резултатите, избирателната активност трябва да достигне поне 33%. Някои проруски партии агитираха за бойкот.

„Бъдещето на Молдова ще зависи от това какво ще избере народът... Надявам се, че ще направим решителни стъпки към Европейския съюз“, заяви пред АФП счетоводителят Лидия Чебан.

Санду обикаля страната, за да обясни, че присъединяването към ЕС ще помогне за подобряване на живота в една от най-бедните държави в Европа.

„Съдбата на нашата страна за много десетилетия напред зависи от това (неделното) решение“, каза Санду на предизборно събитие.

Критиците на Санду твърдят, че тя не е направила достатъчно за борба с инфлацията и за реформиране на съдебната система.

В кампанията си Стояногло - който беше уволнен като прокурор от Санду - призова за „възстановяване на правосъдието“, а Усатий заяви, че е най-добрият избор, тъй като е „единственият, който не е контролиран нито от Изтока, нито от Запада“.

Опасенията за руска намеса са все по-силни.

Милиони долари от Русия за корумпиране на гласоподаватели са били вкарани в страната от хора, свързани с Илан Шор, избягал бизнесмен и бивш политик, съобщи полицията по-рано този месец.

Според полицията тази „безпрецедентна“ схема може да опорочи до 300 000 бюлетини.

Осъден задочно миналата година за измама, Шор редовно обвинява Молдова, че е „полицейска държава“ и „послушна марионетка“ на Запада.

„Русия работи усилено. Никога досега не са влагали толкова много пари“, заяви румънският историк Арманд Госу, който е специалист по Русия и бившето съветско пространство.

Освен купуването на гласове е установено, че стотици млади хора са били обучавани в Русия и на Балканите да създават „масови безредици“ в Молдова, включително в тактики за провокиране на органите на реда. IБГНЕС