Всеотдаен български военен, жизнен дори на 93-годишна възраст – контраадмирал о.з. Румен Попов.

За рождения си ден (28 март) потомъкът на изселници от Тракия разказа пред БГНЕС пътя си към Военноморските сили на България.

През лятото на 1948 г. 16-годишният юноша току-що е завършил 7 клас и не очаква завинаги да бъде свързан с Черно море. Един ден се събира със съученици в пловдивския район „Кючюк Париж“ (дн. Южен). Негов приятел закъснява за сбирката, но по-късно идва с листче в ръка – всъщност обява за набиране на кадети в Морското училище във Варна.

„Цялата група от 7 човека си казахме: „Тръгваме!“. Хал хабер си нямахме къде отиваме и какво ще стане с нас, когато стигнем. Но такова беше времето и всичко ни се струваше постижимо на този свят“, споделя Попов.

На 15 септември същата година брат му отива да учи в София, а минути по-късно Румен заминава с влака за Варна:

„Родителите ни останаха с празна къща. Първата работа във Варна беше да ни подстрижат. Минахме през банята на приземния етаж, а на тавана Карагеоргиев, един достолепен мичман, ни раздаде чаршафи и пожълтели ризи. Бяхме 104 човека и така започна всичко…“

Румен Попов завършва през 1953 г. като първенец на випуска. Предстои му да бъде изпратен на обучение за подводничар с още две момчета. Не забравил датата 13 септември, когато отплават към Одеса с кораба „България“. След завръщането си преминава през всички командни длъжности на подводниците „Малютка“ и „Уиски“ до 1963 г.

Готви се и във Военноморската академия в тогавашния Ленинград (днес Санкт Петербург), Русия, заедно с румънци и немци, която завършва през 1967 г. със златен медал.

След завръщането си в България е назначен за оператор в Оперативния отдел на Щаба на ВМФ.  Първите му дни в Щаба, всеки ден и всяка нощ са натоварени и стресови. „Влизах в нещо, което никога не съм си представял“, спомня си Попов.

Благодарение на своите изявени качества, впоследствие той заема ръководната длъжност в отдела, по-късно позицията „заместник-началник на Щаба на ВМФ“, а след това и в „Оперативно управление“ на Генералния щаб на Българската армия.

Има дейно участване при разработването на военноморските учения в най-голямото стратегическо военно учение на територията на България, провеждано някога - „Щит-82“.

Началник е на Висшето военноморско училище във Варна между 1982 и 1990 г., след което излиза в запас.

„Щастие е човек да живее, но още по-голямо щастие е, ако си запази интелекта, за да схваща Божия свят, който върви напред въпреки неговите години. Лошото е, че приятелите непрекъснато и малко по малко изчезват“, казва Попов.

Днес той е член на Съюза на подводничарите в България. Подчертава нуждата от създаването на връзка между старите и новите поколения. Контраадмиралът очаква с огромна надежда новите кораби на Българския флот.

От онези 104 човека през далечната 1948 г. са му останали едва трима съвипускници. Въпреки това, контраадмиралът е радостен и щастлив заради своето семейство и благите спомени през дълголетието, което Господ му е отредил. | БГНЕС