Невероятната прилика със "Звездата на смъртта" от "Междузведни войни" може да не е единственото интригуващо нещо в луната на Сатурн "Мимас". Тя би могла да крие огромен океан от вода под набраздената си външност.
Нов поглед върху данните от сондата "Касини" на НАСА разкрива, че точката в орбитата на Мимас, където той се доближава най-много до Сатурн, се е променила леко за 13 години, съобщи списание Nature.
Тъй като вътрешният състав на "Мимас" влияе върху гравитационния танц между луната и нейната планета, тази орбитална динамика, заедно с някои наблюдавани по-рано колебания на луната, предполагат течна вътрешност, казват астрономът Валери Лайни от Парижката обсерватория и колегите му.
"Това е много изненадващ резултат", заяви Франсис Нимо, геолог от Калифорнийския университет в Санта Круз.
Това не е първият път, в който се появяват предположения за течаща вода на малкия спътник Мимас. Проучване от 2014 г. предполага, че леките колебания във въртенето на спътника могат да се обяснят с воден резервоар под замръзналата му обвивка. Други изследователи отхвърлиха тази възможност, твърдейки, че гравитацията на Сатурн би огънала скрития океан дотолкова, че в крайна сметка биха се появили големи пукнатини в леда на повърхността на луната. Такива пукнатини не са наблюдавани.
Новите изчисления сочат, че "Мимас" има ледена обвивка с дебелина около 20-30 км, последвана от океан с дълбочина 70 км и твърдо скалисто ядро. За да обяснят липсата на пукнатини на повърхността, Лайни и колегите му смятат, че океанът се е образувал преди между 5 и 50 милиона години - геоложка пауза, която не би осигурила достатъчно време за големи промени във външния вид на луната.
Натрупващите се доказателства убедиха някои предишни скептици, като Алиса Роден, учен от Югозападния изследователски институт в Боулдър, Колорадо. "Бях най-скептично настроена към наличието на океан на Мимас", казва тя. "Но наистина трябва да вървим там, където ни отвеждат данните, а изглежда, че наблюдаваме нов океански свят", добави Роден.
Ако хипотезата за океана се потвърди, това ще увеличи вероятността за наличие на скрити морета, например на луните на Уран. Възможността океанът да е толкова млад от геоложка гледна точка също вълнува Лайни, защото някоя бъдеща сонда може да пробие ледената външна повърхност и да наблюдава прясна течаща вода, взаимодействаща със скалистото ядро./БГНЕС