„В сегашната ситуация в света, когато всички се опитват да се изолират взаимно, е важно да продължим да отстояваме мира и демокрацията“, каза германката Таня Рейт (52 г.) в Берлин.

Изборите се провеждат в момент, когато континентът се сблъсква с войната на Русия в Украйна, напрежението в световната търговия, белязано от съперничеството между САЩ и Китай, извънредната ситуация с климата. Междувременно Западът скоро може би ще трябва да се адаптира към нов мандат на Доналд Тръмп в Белия дом.

„В момента живеем в сценарий на несигурност“, заяви пред АФП Хайме Бахо, оператор в спортен център, докато гласуваше в Мадрид.

„Мога да разбера, че хората изпитват страх и гласуват с твърда нагласа“, каза 40-годишният мъж, който прогнозира „възход на екстремистките сили“ в Европа.

Повече от 360 млн. души имаха право да гласуват в четиридневните избори, въпреки че избирателната активност е исторически ниска.

Следващият парламент на блока ще реши кой да ръководи влиятелната Европейска комисия. Урсула фон дер Лайен, която гласува в родната Германия, се бори за втори мандат.

Франция и Германия в центъра на вниманието

Въпреки че се очаква центристките партии да запазят повечето от 720-те места в ЕП, проучванията сочат, че те ще бъдат отслабени от по-силната крайна десница, която тласка блока към ултраконсерватизъм.

Предварителните резултати се очакват късно тази нощ.

Европейските гласоподаватели са засегнати от високите разходи за живот. Някои от тях се страхуват, че имигрантите са източник на социални проблеми и са все по-склонни да се доверяват на популистки послания.

Франция ще бъде най-значимото бойно поле за съперничещите си идеологии в ЕС.

Крайнодясното Национален сбор на Марин Льо Пен се очаква да победи либералната партия „Ренесанс“ на президента Еманюел Макрон.

Усмихната Льо Пен гласува в северния френски град Енен-Бомон, като направи пауза, за да помаха и да приеме цветя от поддръжниците си, но не направи коментар пред медиите.

Във френския град Лион 83-годишният гласоподавател Алберт Кулодон заяви, че Макрон се е „забъркал“ в твърде много международни проблеми като войната в Украйна.

„Това ме плаши“, каза той пред АФП.

В южната част на Тулуза обаче 76-годишната Мартина Дориан посочи: „Аз съм много доволна от това, че Макрон ще бъде избран: Ако утре Европа изчезне, няма да остане и Франция“.

В Германия изборите могат да нанесат удар срещу канцлера Олаф Шолц, който гласува, придружен от съпругата си, и спря да позира за снимка с млада двойка и бебе.

Водещи в проучванията на общественото мнение в най-голямата европейска икономика са опозиционните дясноцентристки Християндемократи с прогнозни 30% от гласовете.

Крайнодясната Алтернатива за Германия (АзГ) с 14% вероятно ще има или равен брой гласове, или преднина пред трите партии в управляващата коалиция на Шолц: СДПГ, Зелените и либералната СвДП.

В Италия, където се проведе вторият ден от гласуването, крайнодясната управляваща партия „Италиански братя“ на министър-председателя Джорджа Мелони очаквано излезе начело.

Мелони е ухажвана както от фон дер Лайен, която се нуждае от нейната подкрепа за втори мандат, така и от Льо Пен и унгарския министър-председател Виктор Орбан, които се стремят към сформиране на крайнодясна парламентарна (супер)група.

За разлика от Льо Пен обаче, Мелони се присъединява към консенсуса на ЕС за запазване на военната и финансовата помощ за Украйна.

Притеснения от войната в Украйна

В най-близките до Русия страни от ЕС призракът на руската заплаха се усеща.

"Искам сигурност, особено за балтийските държави. И по-голяма подкрепа за Украйна, за да се сложи край на войната", заяви 34-годишната лекарка Йева Стерлин.

По подобен начин в румънската столица Букурещ психоложката Теодора Майа заяви, че е гласувала „по „темата за войната, която тревожи всички ни, и екологията“.

В Пати, село край Будапеща, унгарският гласоподавател Ференц Хамори зададе различен тон.

54-годишният мъж заяви, че иска да има повече лидери на ЕС като Орбан, който поддържа близки отношения с президента Владимир Путин, въпреки че очаква съюзниците на Орбан да станат „по-многобройни в Брюксел“.

Пред избирателната си секция Орбан определи вота като „избори за мир или за война“.

Унгарският лидер, чието правителство поема ротационното председателство на ЕС от юли, подклаждаше страховете от разрастване на войната в Украйна до война между Запада и Русия, обвинявайки Брюксел и НАТО.

Но в страната, където Орбан е изправен пред предизвикателството на бившия вътрешен човек в правителството Петер Магяр, който организира масови митинги в навечерието на вота, се наблюдава известен отпор.

Според социологическите проучвания, събрани от "Политико", дясноцентристката ЕНП ще спечели 173 места в законодателния орган, лявоцентристките Социалисти и демократи - 143, а центристката партия „Обнови Европа“ - 75.

Основната крайнодясна група - Европейските консерватори и реформисти, в която влиза партията на Мелони „Италиански братя“, се очакваше да спечели 76 места.

По-малката групировка „Идентичност и демокрация“, в която влиза формацията на Льо Пен, се предвижда да получи 67 места. | БГНЕС