Европейските избори може и да са в разгара си, но не винаги е лесно да се ориентирате в работата им. Ето какво е важно да знаете за тях.

Изборите на целия континент, на които ще бъдат избрани 720 членове на Европейския парламент, са в ход. Това е увеличение в сравнение със сегашния състав на парламента, който се състои от 705 членове на ЕП - промяна, въведена с оглед на демографските промени в няколко държави членки.
Парламентът е единствената институция в ЕС, която се избира пряко от избирателите. Другите два основни органа се избират непряко: съставът на Европейската комисия изисква одобрението на членовете на ЕП, докато Съветът се състои от национални министри, определени от съответните правителства.
Трите институции работят рамо до рамо - не винаги приятелски - за постигане на напредък в законодателството в широк кръг области, като например действията в областта на климата, цифровото регулиране, миграцията и убежището, единния пазар, опазването на околната среда и общия бюджет.

Голямата неделя – 9 юни

Тазгодишните избори за Европейски парламент се провеждат от 6 до 9 юни и се организират в съответствие с изборните правила на всяка държава членка. Гласоподавателите ще избират представителите на своята страна в отворени, полуотворени и затворени листи. Стремежът за въвеждане на транснационални листи не получи подкрепа.
Изборите в Нидерландия започнаха в четвъртък, 6 юни, а в Ирландия - в петък, 7 юни. Латвия, Малта и Словакия гласуват в събота, 8 юни. Останалите държави, сред които са Франция, Германия, Испания и България, ще гласуват на 9 юни, голямата неделя.
Чешката република и Италия ще могат да гласуват в два дни: За чехите гласуването ще продължи в петък и събота, а за италианците - в събота и неделя.

Каква е минималната възраст на избирателите?

Минималната възраст за гласуване зависи от националността ви. В повечето държави членки тя е 18 години. През последните години обаче няколко държави намалиха този праг в опит да повишат избирателната активност. В Гърция могат да гласуват лица, навършили 17 години. В Белгия, Германия, Малта и Австрия границата е определена на 16 години.
За разлика от тях минималната възраст за кандидатиране за депутати варира от 18 години в страни като Германия, Франция и Испания до 25 години в Гърция и Италия. Всички граждани на ЕС имат право да се кандидатират за депутати в друга държава от ЕС, ако пребивават там.

Означава ли това, че повече хора ще гласуват?

Това е един от актуалните въпроси в Брюксел. От десетилетия насам изборите в ЕС се характеризират с нисък процент на участие. През 2019 г. този показател възлиза на 50,66 %, като за първи път от 1994 г. насам той надхвърля прага от 50 %.
Тази година блокът се надява поне отново да достигне границата от 50 %. На практика това ще означава 185 милиона бюлетини от приблизително 370 милиона имащи право на глас.
Младите хора се считат за ключов демографски фактор за повишаване на избирателната активност. Това обяснява защо длъжностните лица на ЕС са насочили (твърде амбициозните си) усилия към Тейлър Суифт и други известни личности от „А“ класацията, за да убедят представителите на поколението Z и на милеаналите да излязат и да гласуват.

Задължително ли е гласуването?

Гласуването е задължително само в четири държави членки: Белгия, България, Люксембург и Гърция. Тази разпоредба се прилага снизходително и не е задължително да доведе до по-голям брой гласоподаватели. През 2019 г. Гърция отбеляза 58,69% избирателна активност, а България - едва 32,64%.
Все пак гласуването е силно препоръчително, за да бъде чут гласът ви.

Мога ли да гласувам от чужбина?

Като общо правило: да, можете. Но в различните страни е различно.
Всички държави членки, с изключение на Чешката република, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Нидерландия, Австрия и Словакия, позволяват на своите граждани да гласуват в посолства и консулства в чужбина - стъпка, която често изисква предварителна регистрация. (България и Италия позволяват тази възможност само в рамките на друга държава от ЕС.)
В същото време Белгия, Германия, Естония, Испания, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Словения, Финландия и Швеция позволяват на избирателите да изпращат бюлетините си по пощата. В някои случаи разходите за изпращане могат да бъдат възстановени.
Освен това Белгия, Франция и Нидерландия разрешават използването на пълномощни: лице, което не може да отиде до урните, може да посочи друго лице, което да гласува от негово име.
Към днешна дата Естония е единствената страна в ЕС, която предлага електронно гласуване.
От друга страна, има малка част от държавите членки, които не разполагат с никаква възможност за гласуване от чужбина: Чешката република, Ирландия, Малта и Словакия.

Кога ще разберем резултатите?

Резултатите от изборите ще бъдат обявени едва в неделя вечерта. По този начин се предотвратява възможността държавите, които гласуват по-рано, да повлияят на резултатите на закъснелите.
Службите на Европейския парламент възнамеряват да публикуват първите частични оценки в 18:15 ч. централноевропейско време в неделя, а първата прогноза за пълния полукръг - в 20:15 ч. централноевропейско време. Тези данни ще комбинират прогнозни гласове и предизборни проучвания на общественото мнение.
Към 23:00 ч. централноевропейско време, след като всички секции във всички държави членки затворят, ще разполагаме с надежден и изчерпателен поглед върху състава на следващия Европейски парламент.

Какво ще се случи след изборите?

Малко след приключването на изборите националните органи ще съобщят на Парламента кой е избран (и кой е дисквалифициран), за да може да започне съставянето на полукръга.
Членовете на ЕП трябва да се организират в политически групи в зависимост от своята идеология и приоритети. Тези групи трябва да включват минимум 23 депутати от поне седем държави. Тези, които са останали извън групата, ще се считат за „невключени“ (или „неприсъединени“) и ще имат по-малко значение в дебатите и комисиите.
В настоящия полукръг има седем групи: Европейската народна партия (ЕНП), Социалистите и демократите (С&Д), Обнови Европа, Зелените/Европейски свободен алианс, Европейските консерватори и реформисти (ЕКР), Идентичност и демокрация (ИД) и Левицата.
Десетият законодателен орган ще започне работа на 16 юли, когато ще се проведе първото пленарно заседание. На този ден 720-те членове на ЕП ще изберат председател на Парламента, 14 заместник-председатели и петима квестори.
Първото заседание ще продължи до 19 юли и на него ще бъдат избрани комисии и подкомисии. Председателските постове, които основните групи традиционно си разпределят в игра на пазарлъци, ще бъдат обявени в дните след пленарното заседание.

Какво е Spitzenkandidat?

През 2014 г. ЕС реши да опита нещо ново: преди парламентарните избори всяка партия беше помолена публично да посочи водещ кандидат, или Spitzenkandidat на немски език, който да оглави Европейската комисия - най-мощната и влиятелна институция на блока.
Този предварителен избор трябваше да направи Комисията по-демократична и отговорна в очите на европейските избиратели.
След като ЕНП спечели изборите с 221 места, лидерите на ЕС уважиха новата система и назначиха Жан-Клод Юнкер, водещия кандидат на партията, за председател на Комисията. След това кандидатурата му бе одобрена с абсолютно мнозинство.
През 2019 г. обаче нещата взеха изненадващ обрат: обявеният от ЕНП кандидат Манфред Вебер беше безцеремонно изтласкан настрана от лидерите на ЕС (най-вече от френския Еманюел Макрон). Отхвърлянето доведе до изненадващата поява на Урсула фон дер Лайен, която напълно отсъстваше по време на надпреварата.
Назначението на фон дер Лайен, която оцеля в полутежка конкуренция, накара анализатори и журналисти да обявят шпиценкандидатите за мъртви.
Надпреварата през 2024 г. идва с опит за съживяване на системата: тази година Фон дер Лайен ще се кандидатира като водещ кандидат. Социалистите, Зелените и Левите също предприеха стъпки за издигане на кандидат за президент. Но някои други групи, като „Обнови Европа“ и ИД, продължават да избягват системата, тъй като тя няма основание в договорите на ЕС.
Независимо от това, откъде идва кандидатът, Парламентът възнамерява да проведе пленарна сесия между 16 и 19 септември, за да даде възможност на назначените лица да представят своята политическа позиция и да получат подкрепата на поне 361 от 720-те си членове.
Ако председателят на Комисията бъде избран на тази сесия, Парламентът ще започне изслушването на кандидатите за комисари в съответствие с определените им ресори. През 2019 г. три предложени имена бяха отхвърлени по време на процеса на проверка.
След като всички кандидати за комисари издържат изслушванията, които могат да продължат с часове и да станат остри, Парламентът ще проведе вот на доверие на цялата колегия на комисарите за петгодишен мандат. Едва тогава новата Комисия ще встъпи в длъжност и ще започне законодателната работа. І БГНЕС