На своята годишна среща в Делхи лидерите на 20-те най-развити държави (Г-20) приеха заключителен документ, който засягаше най-наболелите проблеми на съвремието и международния ред.
Инвестирането в климата
Инвестициите и финансирането на климата трябва „бързо и значително да се разширят“, призова Г-20 в събота, настоявайки за повече пари, за да се помогне на развиващите се страни да направят зеления преход и да постигнат целите за климата.
Съвместно изявление, публикувано след разговорите на върха в Ню Делхи, настоя също богатите страни да изпълнят съществуващите си ангажименти към уязвимите нации, за да се адаптират те към изменението на климата, и призова многостранните кредитни институции да поставят по-амбициозни финансови цели, предаде АФП.
Предизвикателствата на кризите
Г-20 предупреди за значителни насрещни ветрове и „каскадни кризи“, които удрят световната икономика, но също прогнозира, че може да има още болки. „Каскадните кризи поставиха предизвикателства пред дългосрочния растеж“, заявиха 20-те водещи икономики, които се срещнаха в индийската столица Делхи. „Със значително затягане на глобалните финансови условия, което може да влоши уязвимостта от дълга, постоянната инфлация и геоикономическото напрежение, рисковете се засилват“, казва се в заключителния документ. Много държави все още се възстановяват от ковид-пандемията и от драстичните скокове на цените на суровините, предизвикани от нахлуването на Русия в Украйна, а изменението на климата засяга някои от най-бедните страни, които най-малко могат да се справят. „Глобалният икономически растеж е под дългосрочната си средна стойност и остава неравномерен“, констатира още в изявлението на Г-20. „Несигурността около перспективите остава висока.“
Министърът на финансите на САЩ г-жа Джанет Йелън каза в преди срещата на върха на Г-20, че макар и „да е наясно с рисковете за глобалния растеж“, тя е „изненадана от силата на глобалния растеж и колко издръжлива е световната икономика“. „Въпреки че има рискове и някои държави са били засегнати, като цяло световната икономика е устойчива“, каза тя. За Йелън „най-важното отрицателно влияние е войната на Русия срещу Украйна“.
Изкопаемите горива
Лидерите на Г-20 на срещата в събота не успяха да се ангажират с поетапно премахване на замърсяващите изкопаеми горива. Само ден по-рано това изискване бе определено като „незаменимо“ от ООН за постигане на целта за нулево нетно потребление. Групата от 20 лидери се срещнаха в индийската столица Ню Делхи по време на вероятно най-горещата година в човешката история. Постигането на нетни нулеви въглеродни емисии до 2050 г. ще изисква постепенно премахване на изкопаемите горива, чиито емисии не могат да бъдат уловени, и драстично увеличаване на чистата енергия, се казва в първия доклад на ООН за напредъка в постигането на целите на Парижкото споразумение за климата, разпространен в петък. „Увеличаването на възобновяемата енергия и постепенното премахване на всички изкопаеми горива без намаляване на емисиите са незаменими елементи от справедливия енергиен преход към нетни нулеви емисии“, се подчертава в първия Глобален преглед на ООН.
Но докато Г-20 предупреди, че средствата за климатичния преход трябва „значително да се увеличат“ и обяви, че ще подкрепи усилията за утрояване на глобалния капацитет за възобновяема енергия до 2030 г., групата не спомена изрично постепенното премахване на всички изкопаеми горива. Вместо това тяхното изявление се позовава на „ускоряване на усилията за поетапно намаляване на въглищната енергия без намаляване на мощността, в съответствие с националните обстоятелства и признаване на необходимостта от подкрепа за справедливи преходи“. Страните от Г-20 генерират 85 процента от глобалния БВП и подобно количество емисии за глобално затопляне на климата, което прави действията на форума решаващи за реалния напредък. Но въглищните емисии на глава от населението са се увеличили с 9% в групата след 2015 г. насам, показа проучване тази седмица. До голяма степен увеличението се дължи на Индия, Индонезия и Китай, въпреки усилията за преход от страна на някои членове. Групата „ще преследва и насърчава усилията за утрояване на капацитета за възобновяема енергия“, се казва в изявлението на лидерите, признавайки значението на ускоряването на развитието на технологии преминаването към енергийни системи с ниски емисии.
Богатите нации вече не успяха да изпълнят обещанието си да предоставят 100 милиарда долара годишно за финансиране на климата на по-бедните нации, което трябваше да стане до 2020 г. „Ние се ангажираме спешно да ускорим действията си за справяне с екологичните кризи и предизвикателства, включително изменението на климата“, се добавя в документа. По-рано в събота бразилският президент Луиз Инасио Лула да Силва каза на срещата на върха, че планетата е изправена пред „безпрецедентна климатична криза“.
Войната в Украйна
В заключителния си документ лидерите на Г-20 осъдиха използването на сила в Украйна за териториални придобивки, без да назовават Русия. Позовавайки се на „войната в Украйна“, в документа се казва, че „всички държави“ трябва „да се въздържат от заплахата или използването на сила, за да търсят териториални придобивки срещу териториалната цялост и суверенитета или политическата независимост на която и да е държава“. Нямаше изрично споменаване на Русия, за разлика от заключителния документ на Г-20 от Бали миналата година, в което се цитира резолюция на ООН, осъждаща „най-категорично агресията на Руската федерация срещу Украйна“.
Въпреки това съветникът по националната сигурност на САЩ Джейк Съливан приветства приетата формулировка. „От наша гледна точка това върши много добра работа“, каза той пред репортери. Формулировката затвърждава принципите, че държавите не могат да използват сила за териториална печалба, че използването на ядрени оръжия е „недопустимо“ и „справедливият мир трябва да се основава на принципите на Хартата на ООН, включително на принципите на суверенитета и териториалната цялост“, каза той. „Атаките срещу гражданска инфраструктура, включително мрежова инфраструктура, трябва да спрат“, добави Съливан.
Индия като домакинът на срещата балансираше по дипломатическо въже заради в Украйна. Тя съчетаваше традиционния си съюз с Москва, която е доставчик на по-голямата част от оръжейния внос, а сега е източник на евтин петрол, с членството си в Четворката заедно със САЩ, Япония и Австралия.
На свой ред Киев разкритикува позицията на Г-20 за руската инвазия. Украйна е благодарна на партньорите, които се опитаха да включат силни формулировки в текста. В същото време, по отношение на агресията на Русия срещу Украйна, Г-20-те няма с какво да се гордее", каза Олег Николенко, говорителка на МВнР на Украйна.
Други
На срещата в Делхи Г-20 прие Африканският съюз като постоянен член. Африканският съюз (АС) има 55 членове, но шест държави, управлявани от хунти, са отстранени в момента.
Индийският премиер Нарендра Моди направи встъпителното си обръщение към срещата на върха на Г-20 в събота с табела, на която името на страната си бе обозначено като "Бхарат", древна санскритска дума. Това е най-значимия сигнал досега за потенциална промяна на името на страната. Жестът дойде дни след като поканите за вечерята на върха бяха изпратени от името на „президента на Бхарат“, което предизвика слухове, че официалното използване на английското име на страната ще бъде отменено. Самият Моди обикновено нарича Индия "Бхарат", дума, датираща от древните хиндуистки писания и едно от двете официални имена на страната според нейната конституция. Членове на неговата индуистка националистическа партия преди това водеха кампания срещу използването на по-известното име на страната Индия, което има корени в западната древност и е наложен по време на британското завоевание. Неговото правителство работи за премахване на всички останали символи на британското управление от градския пейзаж на страната, политическите институции и историческите книги. /БГНЕС
