10 години от „предателството“ на Сноудън: как разкритията му промениха света

През 2013 г. американският разузнавач Едуард Сноудън зашемети света с разкритията, че огромният шпионски апарат на САЩ тайно изсмуква комуникационни и лични данни за хора по целия свят - от най-дребния пост в социалните мрежи до телефонните разговори на германския канцлер Ангела Меркел. Сноудън показа, че никой не е в безопасност от електронното любопитство на Агенцията за национална сигурност, а най-малко американците, чиито лични съобщения уж са защитени от конституцията.


Десет години по-късно Сноудън седи в изгнание в Москва, а американското разузнаване все още събира огромни количества лична информация, съхранявана и предавана по електронен път.

Но разкритията му имаха трайно въздействие, като допринесоха за повишаване на защитата на личния живот в Европа и Америка и ускориха използването на криптиране.

„След изтичането на информация от Сноудън в почти всяка западна демокрация се проведе исторически дебат за отношенията между гражданите и държавните програми за масово наблюдение, за това дали надзорът над тези програми е адекватен", казва Бен Уизнър от Американския съюз за граждански свободи и адвокат на Сноудън, цитиран от АФП.

Глобална цифрова мрежа

Младият 29-годишен системен администратор на АНС Сноудън изтегли хиляди документи на агенцията и ЦРУ, показващи мащабите на глобалната мрежа за събиране на данни, която стартира след атентатите от 11 септември 2001 г. Документите, които Сноудън предостави на журналисти на тайни срещи в Хонконг, показаха как американското разузнаване работи с британската GCHQ и други агенции, за да създаде досиета на милиарди хора без никакви основания за подозрение. От тях става ясно, че САЩ са били в състояние да подслушват телефоните на лидерите на съюзниците и че АНС е имала програма, наречена Prism, която е събирала потребителски данни от интернет гиганти като Google и Facebook - със и без тяхното съгласие. АНС е събирала данни за разговори от водещия доставчик на мобилни услуги Verizon и рутинно е трасирала данни от публични компании, болници и университети.

Сноудън разкри още, че GCHQ с помощта на АНС е изсмуквала целия трафик, преминаващ през основните световни подводни комуникационни кабели. GCHQ също така тайно е заснела милиони снимки от компютърните камери на хора, докато те са били в чат с уебкамера в Yahoo.

Според Сноудън проблемът не е в оправданието за борба с тероризма, а в това, че става дума за секретни програми, които на практика нямат ограничения.

"Обществото трябва да реши дали този вид програми и политики са правилни или погрешни", каза той.

Възмущение от всички страни

Разкритията възмутиха обществеността, но и американското разузнаване, което обвини Сноудън, че унищожава програмите за борба с тероризма и помага на враговете на Америка.

Американските шпионски агенции обаче отказаха да изброят щетите, като само отбелязаха, че наблюдението им е предотвратило десетки атентати.

През 2016 г. директорът на националното разузнаване Джеймс Клапър посочи основните щети: Сноудън е усложнил работата на АНС, като е накарал фирмите за интернет и мобилни комуникации, производителите на приложения и други да криптират услугите си.

По-строги правила

Според Уизнър изтичането на информация е засилило гражданските свободи, въпреки че повече от всякога интернет компании събират данни за потребителите.

Сноудън ефективно принуди Белия дом, Конгреса и съдилищата да променят курса на шпионските дейности, които бяха одобрили тайно, като преразгледаха правомощията на АНС и наложиха някои програми да бъдат отменени.

"За първи път от 70-те години на миналия век насам Конгресът прие закони за намаляване, а не за разширяване на правомощията за наблюдение", каза Уизнър.

През 2018 г. Европейският съюз въведе Общия регламент за защита на данните (GDPR), насочен към правомощията на американски компании като Google и Facebook да събират и либерално да използват потребителски данни.

"Разкритията на Сноудън за глобалното наблюдение осезаемо повлияха на дебата за неприкосновеността на личния живот в интернет в Европа", пише Гюс Роси, директор Responsible Technology и на Omidyar Group.

Съгласно GDPR миналия месец собственикът на Facebook, Meta, беше глобен от Ирландия с 1,2 млрд. евро (1,3 млрд. долара) за нарушаване на защитата на данните в ЕС, тъй като данните, които събира за европейските потребители и прехвърля в САЩ, не са били защитени от АНС и ЦРУ.

Изгнание в Москва

Вече на 39 години, Сноудън продължава да се застъпва за повече защита на личните данни. Живее в Москва с американската си съпруга и двамата си сина, родени в Русия, и изкарва прехраната си с платени речи и консултации. Той не може да напусне Русия поради липса на друго сигурно убежище и е издирван от САЩ по обвинения в престъпления по Закона за шпионажа.

"Той би предпочел да бъде другаде. И на двамата ни се искаше да има друг вариант, освен затворническа килия с максимална сигурност и живот в Русия", казва Уизнър.

Все още в риск

Марси Уилър, независим журналист, който се занимава с проблемите на разузнаването и закона, е по-скептична по отношение на ползите от разкритията на Сноудън.

Непрекъснато адаптиращата се АНС просто постига това, което ѝ е необходимо, "с други средства", казва тя.

"Най-важното наблюдение, насочено към американците, се извършва от ФБР и, с още по-малък надзор, от щатите и местните власти", казва тя. /БГНЕС

Тагове: