114 г. от смъртта на Кузман Шапкарев, чиито последни думи бяха – „Мили мои, пазете българщината в Македония"

„Моят дядо – Любомир, на който и аз съм кръстен, винаги поставяше акцент върху патриотизма и борбата на Кузман Шапкарев за запазване на българщината“. Tова заяви за БГНЕС Любомир Талев, пра-пра-внук на големия деец на Българското Възраждане в Македония Кузман Шапкарев.

Днес се навършват 114 години от смъртта на българския възрожденски книжовник, фолклорист и виден български възрожденец Кузман Шапкарев.

Любомир Талев обясни, че спомените за Кузман Шапкарев са достигнали до него от разказите на неговия дядо – Любомир Шапкарев, който е син на най-малкия син на Кузман Шапкарев – Иван. „Аз съм слушал много за дядо Кузман, за живота в Македония и делото му. От дядо ми за първи път съм чул думите на Кузман Шапкарев: „Че ние славяните в Македония, българи сме и такива желаем да си останем“, както и последните думи на смъртния му одър, които са завет към всички нас : „Мили мои, пазете българщината в Македония“, заяви още пра-пра-внукът, спомняйки си последните думи на възрожденеца.

Димитър Антов, общински съветник от групата на „Патриоти за София“ също почете паметта на Кузман Шапкарев. „Той е един от революционерите, които се борят за Освобождението на Македония, заедно с Гоце Делчев и други национални герои. За да бъдем верни на хората като Кузман Шапкарев, ние трябва да продължаваме да говорим за това какво е Македония за нас. Македонската страна е наше дете, което се възпитава от враговете ни да ни мрази. Ние трябва да бъдем обрани в своите критики към македонците, затова, което те са сме виновни ние – родителите. Затова ние трябва да защитаваме своята история, не сме съгласни с това, което сърбите говорят на Македония, дори и с руското влияние в РСМ, но ние трябва да имаме търпеливост към македонската страна, защото тя е наша кръв“, каза още Димитър Антов, след което положи цветя пред паметната плоча на Кузман Шапкарев.

Елисавета Шапкарева - пряка потомка на големия възрожденец Кузман Шапкарев

Кузман Шапкарев е роден в град Охрид на 1 февруари 1834 г. Работи като учител по гръцки и български език в Струга, Охрид, Прилеп, Кукуш и Битоля, след което основава мъжката и девическата гимназия в Охрид. Шапкарев поддържа кореспонденция с Екзархията и подпомага усилията за изпращане на български владици в Македония. Има много знаменити творения, сред които сборникът “Български народни умотворения”, който съдържа 1300 песни, 280 приказки, описания на народни обичаи и облекла, и в предговора, на чиято първа част заявява че: ...богатството на българските песни в Македония е неисцърпимо, а особито по селата и по-малките градове е изворът не само на песните, но и на всекакъв вид народни умотворения, прикаски, н. п., пословици, гатанки, игри, обичаи, суеверия и пр., които вкуп очьртават народний ни бит и живот, а най-осезателно характеризират и определяват националността на населението, у което се намират”. /БГНЕС

Тагове: