Предложението е подкрепено от основателя на модерните Олимпийски игри Пиер дьо Кубертен и на 10 април 1896 година 17 бегачи от Австралия, Франция, Унгария, САЩ и домакините от Гърция се нареждат на стартовата линия в градчето Маратон, за да пробягат разстоянието от около 40 километра в следобедната жега и по прашните черни пътища до стадион "Панатинайкос" в Атина.
Французинът Албин Лермюсо, който няколко дена преди това завършва на трето място в бягането на 1500 метра, но не взима бронзов медал, тъй като тогава победителите печелят сребърно отличите, вторите - бронзово, а завършилите на трето място - нищо, повежда от самото начало на маратона и е водач до 25-ия километър, но скоро след това започва да изпитва проблеми и е изпреварен от австралиеца Едуин Флак, който вече е спечелил титлите на 800 и 1500 метра.
Самият Флак губи сили на 30-ия километър и изостава, а водачеството поема 24-годишният Луис, който в средата на състезанието е изоставал с цели седем минути от Лермюсо. Луис обаче е единственият, който е разпределил правилно силите си за дебютното издание на маратона и не изпуска лидерството до края, за да влезе триумфално пред 60 хиляди зрители на стадион "Панатинайкос", където е посрещнат на финалната линия от крал Георгиос I Гръцки и сина му принц Константинос.
Спиридон Луис пробягва маратонското разстояние за 2 часа 58:50 минути, а на цели седем минути зад него остава сънародникът му Харилаос Василакос. Третото място е за унгареца Гюла Келнер, а Лермюсо и Флак не завършват. Любопитен момент е, че Келнер завършва на четвърта позиция зад Спиридон Белокас, но подава жалба, че Белокас е преминал част от дистанцията на каруца, която е приета от организаторите и гъркът е дисквалифициран.
За успеха си Луис получава сребърна купа, поръчана от Бреал, както и каруца, кон и други подаръци от атинските търговци. Тъй като по това време други маратони не се провеждат, той се прибира в родното си село Амарусион, на 15 километра северозападно от Атина, и никога вече не участва лекоатлетическо състезание. Постижението на Луис е забравено, преди организаторите на Олимпиадата в Берлин през 1936 година да го поканят за почетен гост, където той връчва лавров венец на Адолф Хитлер.
През 2012 година сребърната купа, която Луис получава за победата си, е продадена на търг в Лондон за 860 хиляди паунда. По този начин 15-сантиметровият трофей разбива тогавашния рекорд за най-скъпо продадена вещ, свързана с Олимпийските игри. /БГНЕС