13 компании искат да участват в проекта АЕЦ „Белене”

13 компании са заявили желание да участват в конкурса за строежа на АЕЦ „Белене”. Това заяви енергийният министър Теменужка Петкова, предаде репортер на БГНЕС.

От 13-те кандидати – 7 са подали заявление за стратегически инвеститор, 2 – за доставчик на оборудване и участие в структуриране на финансирането на проекта и 4 – за участие с миноритарен дял и сключване на договор за дългосрочно изкупуване на енергия. Сред кандидатите е НЕК на Северна Македония. В момента съседите оформят подробностите и съгласувателното споразумение. Решението с какъв дял ще участват съседите – ще стане ясно до дни, обясни Петкова.

Енергийният министър заяви, че подадените заявления доказват огромния интерес на най-големите компании в ядрената енергетика- сред тях руската „Росатом“, френската „Фраматом“ и американската „Дженерал Електрик“.

Комисия от български експерти ще оцени предложенията и до 90 дни ще изготви кратка листа, с имената на компаниите,които ще бъдат поканени за подаване на обвързващи оферти. Не се предвижда обжалване на взетите от комисията решения.

Всяка стъпка в конкурса ще минава на гласуване от Министерски съвет и Народното събрание. На въпрос на БГНЕС дали на по-късен етап депутатите може да премахната едно от условията държавата да не участва с държавна гаранция в конкурса, Петкова заяви, че това е тяхно право. От изявлението на министъра стана ясно, че наши компании ще участват заедно с немска и чешка в два консорциума.

Македония иска да се включи в "Белене" ЕСМ е сред компаниите, които проявяват интерес да участват в проекта „Белене“, потвърдиха пред МИА от кабинета на вицепремиера Кочо Ангушев. Правителството е изпратило писмо за намерение да участва в проекта „Белене“ чрез ЕСМ, а Ангушев в последна време настояваше, че най-бързият, най-евтиният и единствен начин да се осигури евтина базова енергия за по-дълъг срок е чрез включването в изграждането на атомната централа Белене в България.

Сагата АЕЦ „Белене“

Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира неговото изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.

През лятото на 2009 г. проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. През март 2012 г. строителството на втората атомна централа беше замразено. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиард евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.

На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.

На 16 септември същата година България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене”. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.

На 28 септември 2016 г. народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари бяха използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.

Същия ден бе публикувана и позицията на адвокатите от "White and Case". От нея стана ясно, че евентуално обжалване на арбитражното решение по делото би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни.

След като плати дължимите суми в края на декември 2016 г. България подписа споразумение на 16 януари 2017 г. за реда, по който оборудването за АЕЦ „Белене“ трябва да пристигне на площадката. То беше доставено до края на 2017 г.

Това постави София пред избор: какво да прави с това оборудване и дали да продължи с изграждането на проекта за втора атомна централа. По тази причина бе взето решение БАН да изготви експертен доклад, в който да се разгледат всички сценарии за АЕЦ „Белене“.

Според доклада на учените проектът може да бъде жизнеспособен, защото в региона се очертава недостиг на базова мощност от около 2000 мегавата. Най-лошият вариант е, ако нищо не се прави по проекта „Белене”, смятат от БАН. /БГНЕС