На 30 януари са навършват 130 години от рождението на цар Борис III, който спаси България от ужасите на Втората световна война (1939-1945 г.).
Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски е роден на 30 януари 1894 г. в Двореца в София. Той е от Сакскобургготската династия, която по онова време е най-силната в Европа - управлява Великобритания, Белгия, Португалия, България и едноименното херцогство. Борис Трети е единственият монарх в Европа, който едновременно е наследник на двата враждуващи клона за френския престол – Бурбоните и Бурбон-Орлеаните. Бракът на неговия баща цар Фердинанд с Мария-Луиза има голямо символично значение за помиряването на тези две фамилии.
Борис Търновски е кръстен в православната вяра през 1896 г., като негов кръстник е император Николай II. Преминаването в православната вяра е посрещнато с остра съпротива от страна на майка му княгиня Мария-Луиза, която е ревностна католичка, но фактически послужва за подобряване на отношенията между България и Русия.
Младият княз е участник във войните за национално обединение. През Балканските войни (1912-1913) е офицер за свръзка при началник-щаба на армията. Получава добра оценка като стриктно изпълняващ възложените му задачи. Включването на България в Първата световна война през 1915 година прекъсва неговото обучение във Военната академия и той е определен за офицер за поръчки при главнокомандващия на действащата армия. За отличната си служба е произведен в чин майор на 14 януари 1916 година.
Княз Борис Търновски с безпримерна храброст взема участие в боевете, редом с обикновените български войни. Без страх той ги води в битки и сражения - десетки са разказите за неговата храброст и истинско братолюбие. Дните на войни и скърби, в които хиляди български синове паднали по бойните полета, дават най-големия урок на бъдещия владетел.
Първата световна война завършва с Втората национална катастрофа и абдикацията на цар Фердинанд. На 3 октомври Борис се възкачва на престола в условията, когато страната се намира в тежка икономическа, социална и обществена криза, мечтите за национално обединение са разрушени.
През първите години от своето управление Борис се намира в сянката на силния по това време лидер на БЗНС и министър-председател Александър Стамболийски, който управлява страната в периода 1919-1923 г. с авторитарни методи. Този стил на управление настроява старите буржоазни партии срещу него и довежда до преврата от 9 юни 1923 г. На власт идва Народният сговор и правителството на проф. Александър Цанков, което потушава вдигнатото от комунистите Септемврийско въстание. Цанков е заменен по-късно през 1926 г. от Андрей Ляпчев, който успява постепенно до омиротвори България и да сключи важни заеми, с които да помогне за настаняването на стотиците хиляди бежанци, дошли в пределите на Царството от Егейска и Вардарска Македония. Самият цар Борис III определя Ляпчев като най-европейския си министър-председател.
Именно от средата на 20-те години България постепенно започва да излиза от изолацията, в която е поставена след загубата на Първата световна война. Тя се отразява и върху позициите на българския монарх, който успява да сключи изключително добър династичен брак с италианската принцеса Йоанна Савойска през 1930 г. Бракът затвърждава съюзническите отношения между Италия и България и фактически е насочен срещу общите ни врагове от Югославия и Гърция. Сватбата на цар Борис III и Йоанна Савойска е една от последните истински големи кралски сватби в Европа, когато бракът се сключва между представители на две управляващи династии, на хора, в чиито жили тече „синя кръв“.
30-те години на ХХ век започват за България с икономически трудности, породени от Голямата депресия, но също така и с нарастващите опити на съседна Югославия да ликвидира българската държавност и нейния монарх. Опит в тази посока е направен на 19 май 1934 г., когато група военни извършват втори преврат. С много такт цар Борис успява да ги отстрани от власт 9 месеца по-късно и да поеме юздите на управлението, които държи до своята смърт. По време на неговото еднолично управление, което дълги години беше фалшиво представяно като монархо-фашизъм, страната отбелязва най-големият си икономически напредък, премахват се и последните унизителни клаузи на Ньойския договор, с които България няма право на своя армия.
С избухването на Втората световна война България и цар Борис III са изправени пред тежък избор, който в крайна сметка след много колебания е направено в полза на съюза със страните от Оста. Въпреки това България успява да запази част от независимата си политика, като отказва да обяви война на СССР и да изпрати войски на Източния фронт. Вместо това армията е изпратена във Вардарска Македония и Беломорска Тракия, които са администрирани от България.
Заслугите на цар Борис III за България са безспорни. Той успя да спаси България от голямата касапница на Втората световна война /1939-1945 г./, изигра ключова роля за спасяването на българските евреи от концлагерите на смъртта. По указание на цар Борис III министърът на вътрешните работи тогава Петър Габровски отменя депортацията и 50 000 български евреи са спасени. Царят изиграва решаваща роля като човек, който контролира всички основни центрове на властта.
Той върна по мирен начин житницата на България Южна Добруджа – може би единствената поправка на границите призната от всички велики сили и от двата враждуващи лагера. Цар Борис III се ползва с голяма любов сред обикновените българи заради своя скромен и почтен начин на живот.
Цар Борис III е изключително обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Той почива на 28 август 1943 г., тогава Успение Богородично, след едноседмично боледуване. Смъртта и причините за нея и до днес остават неизяснени. Над 369 000 българи преминават през катедралата „Св. Александър Невски“, за да се поклонят пред тленните останки на покойния владетел. Няколко дни по-късно траурното шествие се отправя към Рилския манастир, където цар Борис III е погребан по негово желание.
В ляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: "На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония". През 1946 г., по време на Страстната седмица, тленните му останки са ексхумирани и осквернени, по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е погребано в малък параклис в парка на двореца "Врана". През 1947 г. този параклис е взривен и заравнен със земята.
След падането на режима през 1989 г. е открита стъкленицата със сърцето на цар Борис ІІІ. То е извадено при балсамирането и аутопсията на царя от проф. Иван Москов. През 1993 г. сърцето на българския цар Борис ІІІ е погребано във възстановения му гроб в южния параклис на съборния храм на Рилския манастир. /БГНЕС
