135 години след премахването на робството то все още съществува в Бразилия

Звучи като добра работа: бране на грозде в Южна Бразилия. До момента, в който работниците са събудени с електрошокове, бити и заплашвани със смърт, и разбират, че са попаднали в кошмара на съвременното робство.

135 години след като през 1888 г. Бразилия става последната държава в Северна и Южна Америка, която премахва робството, подобни истории се срещат тревожно често - и стават все по-чести.

"В Бразилия има все повече хора, които работят в условия, наподобяващи робство", казва Италвар Медина, прокурор в Националната работна група за борба с робския труд CONAETE.

Броят на работниците, освободени от условия, подобни на робските, в Бразилия се е увеличил повече от два пъти за две години - от 936 през 2020 г. до 2075 през 2022 г., показват официалните статистически данни. Миналогодишната цифра е най-високата от 2013 г. насам, когато са били 2808.

И изглежда, че тенденцията продължава: в края на миналия месец бразилците бяха шокирани от новината за полицейска операция, при която 207 души са освободени от робски условия в три лозови масива в привидно идиличния южен район Бенто Гонкалвес, в щата Рио Гранде до Сул, живописен район, известен с пенливите си вина.

Дългово робство

Правителството съобщи, че работниците в лозята са били наети на 3000 км разстояние, в североизточния щат Баѝя, където живее най-голямото чернокожо население в Бразилия. Властите са били предупредени, след като група от тях са избягали. Те разказват потресаващи истории за това как надзорниците ги събуждали на разсъмване с електрошокове и ги биели с тояги и метли.

"Единственият добър баианец е мъртвият баианец", спомнят си думите им работниците.

Принудени са да спят в претъпкана барака и им е била сервирана храна, оставена да гние на слънце, разказват те. За да не умрат от глад, те трябвало да купуват допълнителна храна от склада на фермата на завишени цени, което ги принуждавало да задлъжняват и работодателите им го използвали като оправдание за неизплащане на заплатите.

Уличените лозари заявиха, че отхвърлят използването на робски труд, и обвиниха компанията, която е наела работниците.

"Това не е изолиран случай. Той е продукт на икономически модел, който убива", казва Андрея Томаз Ос-Емер от Комисията за пастирска земя (CPT), католическа организация, която се бори за правата на работниците в селските райони. "Много компании в сектора на храните и напитките използват този модел на наемане, при който привличат фирми на трети страни, които наемат работници при унизителни условия, до степен, че това по същество е робство", каза той пред АФП.

"Структурен расизъм"

Случаят с лозята трябва да "задейства алармени сигнали", казва Маурисио Крепски, координатор на екипа за борба с робския труд към бразилското министерство на труда.

"Той показва, че тези нарушения могат да се случат във всеки сектор, дори и в такива, в които в миналото не е имало такива тежки случаи", като например лозаро-винарската промишленост, казва той.

Обвиненията в условия на робски труд често се съсредоточават върху мощния бразилски агробизнес, особено плантациите за захарна тръстика и кафе. Но има случаи и в градски условия, включително в шивашката промишленост, строителния сектор и този на домашните работници.

Проблемът е свързан със "структурен расизъм", казва Крепски: работниците почти винаги са чернокожи.

"Не става въпрос само за работодатели, които се опитват да увеличат печалбите си. Те наистина вярват, че някои хора заслужават да бъдат третирани като второкласни работници заради цвета на кожата им", казва той.

Прокурорът Медина вижда проблема като културен: "обезценяването" на ръчния труд в Бразилия.

"Трябва да повишим осведомеността, че хората могат да съобщават за подобни случаи", казва той. "След това има предизвикателство да се проследят спасените работници. След като бъдат изведени от тези ситуации, те се нуждаят от постоянна подкрепа, включително психологическо консултиране, за да им се помогне да се върнат към легалната работна сила и да избегнат да бъдат експлоатирани отново."

Но държавните ресурси са крайно недостатъчни. Бразилия не е наемала нови инспектори по труда от 2013 г. насам.

"Разполагаме с по-малко от 2000 инспектори за страна с население от 215 милиона души. Това не е достатъчно", казва Крепски. "Много е вероятно някои работодатели да използват тези практики заради чувство за безнаказаност." /БГНЕС