143 години Априлско въстание: В София гърмя черешово топче

Гръм, пукот на пушки, автентични униформи и носии, както и оръжия от онова време. На 20 април в Градската градина на София се проведе възстановка на един от най-славните моменти в българската история, предаде репортер на БГНЕС.

Изстрелът с черешовото топче в Клисура от Боримечката бе една от живите картини от основните моменти от избухването на Априлското въстание в историческата възстановка „143 години от Априлското въстание през 1876 г.

„Нашата цел е да го направим в столицата, тъй като не всички столичани могат да отидат действително на местата, където са се провели тези събития. Искаме да покажем, всеки българин когато гледа, това въодушевление, което е било, което ние пресъздаваме, да се чувства горд, че е българин“, каза доц. Георги Маринов, който е председател на национален съюз "Единение". Около 35 души участваха във възстановката. „Правим го за втори път на същото място и смятаме, че децата особено, ние за тях го правим, могат да научат нещо, което не го пише в техните учебници“, посочи доц. Маринов.

Първата жива картина пресъздаде общото събрание в Оборище. Втората картина - избухването на въстанието в Копривщица, пукването на първата пушка, писането и изпращането на кървавото писмо. Имаше полагането на въстаническа клетва. А четвъртата бе изстрелът с черешовото топче в гр. Клисура от Боримечката.

Събитието се организира от Национален съюз „Единение” с подкрепата на Столична община.

Априлското въстание избухва на 20 април стар стил (1 май нов стил) 1876 г. в Копривщица и е организирано от Българския революционен централен комитет. Въстанието избухва предсрочно на 20 април заради предателство. По план е трябвало да започне на 1 май 1876 г. Подготовката на въстанието е осуетена от османските власти. От 95 въстанали села и градчета във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие.

Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват бързия му и кървав край.

Жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 година, което предизвиква огромен отзвук в Европа е причина за Руско-турската война. Редица видни европейски общественици и държавници, сред които личат имената на Уилям Гладстон и Виктор Юго, издигат глас в подкрепа на потиснатите българи. Войната става неизбежна след провала на Константинополската конференция и отказа на Османската империя да се реформира и зачита правата на своите християнски поданици. Тя завършва с победа на участниците в антиосманската коалиция, начело с Русия. На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество. Със Санстефанския мирен договор България възкръсва отново на картата на Европа. /БГНЕС