20 години от смъртта на Йоанна - последната българска царица

В църквата „Света София“ се състоя панихида в памет на Нейно Величество българската царица Йоанна, която е починала преди 20 години. Службата в нейна памет беше отслужена от епископ Поликарп, предаде репортер на БГНЕС.

Йоанна Българска умира на 26 февруари 2000 г. в португалския курортен град Ещорил, където прекарва последните десетилетия от своя живот. На събитието присъстваха духовници, обществени дейци и много обикновени граждани. На днешния ден освен годишнината от смъртта на последната българска царица се отбелязва и рождения ден на основателя на династията цар Фердинанд I, който е роден през 1861 г. във Виена. В словото си в памет на царица Йоанна епископ Поликарп подчерта нейните заслуги за добруването на българския народ.

„Молим се днес за нейната душа, за нейното упокоение. Във всеки един от нас изплуват различни спомени и сведения за нейния живот. Тя не жалеше нито сили, нито средства, за да бъде в помощ и подкрепа на нуждаещия се български народ. Тя беше изтъкана от добродетелност и всячески се стремеше тази добродетелност да предаде и на българите, които особено я обичаха и почитаха. В дни на изпитание и гонение Царицата-майка не беше злопаметна, а още повече се засилваше нейната любов към България и българския народ. Тя изрази и показа тази любов към българския народ, когато се завърна за пръв път от изгнание“, заяви епископ Поликарп. Йоанна - живот за България Бъдещата българска царица е родена 13 ноември 1907 г. в семейството на италианския крал Виктор Емануил III и Елена Черногорска. Тя е четвъртото от общо пет деца на монарха от Савойската династия. През 1927 г. започват преговорите за брак между принцеса Йоанна и българския цар Борис III, които завършват успешно и двамата сключват брак на 25 октомври 1930 г. в катедралата „Свети Франциск“ в Асизи. След което Йоанна заедно с Борис пристигат в България, където е извършена втора церемония по православен обред в храм-паметника „Свети Александър Невски“. От брака й с цар Борис III се раждат княгиня Мария-Луиза през 1933 г. и Симеон Сакскобургготски през 1937 г.

Йоанна не се занимава с политика, а основно с благотворителни каузи. Както сама споделя тя е научена от своето италианско семейство, че жените не се занимават с политика. Българското царско семейство води скромен и почтен живот, по тази причина е много обичано от своите поданици и любовта към тях се пренася и върху децата им. На тежки изпитания е подложен животът на царица Йоанна след неочакваната смърт на своя съпруг. За цар е обявен малолетният й син Симеон, вместо него управляват регенти начело с княз Кирил Преславски. Дните на монархията в България са преброени след 9 септември 1944 г., монархията е отменена две години по-късно в резултат на спорен референдум. Царица Йоанна заедно със Симеон и Мария-Луиза напускат България и първоначално се установяват в Египет при Виктор Емануил и Елена. Тук двете й деца учат в елитен лицей заедно с бъдещите монарси на повечето арабски държави. През 50-те години българско царско семейство в изгнание се премества в Испания, а самата Йоанна живее във вила Янтра в португалския курорт Ещорил. След падането на комунизма през 1993 г. Царицата-майка посети България, където й беше оказан много топъл прием. Йоанна Българска е автор на ценни спомени, издадени на италиански език през 1964 г. /БГНЕС