2019 година – годината на подредения хаос

Правителствата и институциите ще бъдат подложени на изпитания от значителни предизвикателства през следващото десетилетие, тъй като международният ред се преструктурира.

Всички форми на управление във всеки регион ще се сблъскат с нарастващото напрежение както във вътрешен план, така и в международен. В краткосрочен план тези глобални тенденции ще увеличат заплахата от всички видове тероризъм и способността на асиметрично мощните държавни и недържавни участници да повлияят неблагоприятно на международния ред и глобалния баланс на силите. Напрежението нараства, защото гражданите по света повдигат въпроси за връзката между правителствата и самите тях. Социалният договор, който съществува между обществото и правителството, се разпада, тъй като хората изискват повишаване на нивото на сигурност и просперитет. Естествено, тук става дума предимно за развитите страни, въпреки че тази година социални безредици се развихриха в страни като Ливан, Иран, Чили. Глобализацията означава, че вътрешните условия се оформят във все по-голяма степен от случващото се в чужбина. Нарастващият популизъм на Запад заплашва международния ред, който се управлява от принципите на правовата държава. Това е общоприетата констатация. Само че има доста различни аршини, използвани от някои от най-развитите страни, при чието прилагане те забравят правото и издигат интересите си – които смятат за върховно начало – на първо място. Напрежението между управляващите елити и техните граждани променя глобалната геополитика. САЩ, чиято нова политика президентът Доналд Тръмп разкри в кратката, но ударна фраза America first, смятат, че тяхното отслабване би означавало по-малък акцент върху правата на човека и поддържането на глобалния ред. Доколкото Америка не иска да види, че еднополюсният свят е дебалансиран, Вашингтон се притеснява от детронирането си от позицията „Ние сме №1“ и се вглежда с притеснение в авторитарните, според нея, Русия и Китай. Излизането от матрицата на двуполюсния свят, случило се преди 30 г., не беше последвано от необходимите геополитически промени. Поради което отдръпването, наблюдавано напоследък, на САЩ от някои ключови горещи точки по света, рискува да увеличи вероятността от конфликти между регионални сили като Индия и Пакистан, Иран и Саудитска Арабия. Оформя се един международен ред, състоящ се от конкуриращи се „сфери на интереси“. EС тръгва към реално необходими реформи За първи път начело на Еврокомисията е жена – германката Урсула фон дер Лайен. Нейната „кошница“ от задачи, на които трябва да намери решение, е доста тежка. В икономически план съюзът на 27-те не е в отлично здравословно състояние. По отношение на предизвикателствата пред Брюксел - геополитически, технологични и индустриални - ЕС трябва да започне да мисли мащабно. Новият върховен представител по външната политика и сигурността Жозеп Борел има за задача да излезе от безвремието на „обща външна политика“ и да я реализира на практика. Защото това, което му завеща Федерика Могерини, съвсем не буди аплаузи. Стартът на новата ЕК се забави с един месец и започна на 1 декември. До това се стигна поради предлагането за еврокомисари на неподготвени за тежкото състезание състезатели от редица страни, включително и Франция.

Фон дер Лайен заложи репер за превръщане на Европа в зелен континент. Това ще изисква много координация, средства, икономическо и социално преструктуриране. Европа много бавно и болезнено се движи към полагащото ѝ се място на световна сила. Това може да се реализира само, ако бъде загърбен егоцентризмът. Референдумът за Брекзит от 2016 г. и нарастващата популярност на крайнодесните националистически политически партии в Западна Европа накараха много наблюдатели да поставят под въпрос дългосрочната жизнеспособност на обединена Европа. Вследствие на президентските избори през 2016 г. мнозина бяха загрижени, че европейските крайнодесни политици като Марин льо Пен ще спечелят изборните надпревари в страните си. Повишаването на етническото, демографското и икономическото напрежение ще затрудни европейската интеграция. Освен това европейците трябва да отстранят структурните проблеми в институциите на Евросъюза. Тероризмът е тук и сега Гражданската война в Сирия започна през март 2011 г. Под влиянието на Арабската пролет. Но хаотичният бунт срещу авторитарното управление не покълна в сирийската земя. През март Доналд Тръмп обяви пълната победа над „Ислямска държава“ – 100% от контролираните от ИД територии вече били свободни. Да, но... Не е така. Тръмп на практика повтори „героичния“ жест на Джордж Буш младши, който тържествено застана пред банер с надписа „Mission accomplished” на борда на самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“ на 1 май 2003 г. Мисията в Ирак имаше за цел да ... демонстрира сила, а не да решава дълбоки проблеми. Днес сме 2019 г. Ирак продължава да не е място за разходки, нали? В Сирия джихадистите на ИД също не са изчезнали. Всъщност Сирия се превърна в миксер, в който САЩ, Русия, Турция, Иран и т.н. утвърждават присъствието си в Близкия изток. Придруженият с насилие екстремизъм, тероризмът и нестабилността ще продължат да висят над Сирия, Афганистан, Пакистан и крехките обществени отношения в региона.

Заплахата от тероризъм от талибани, „Ал Кайда“ и свързаните с нея групировки, както и разширяването на „Ислямска държава“ и свързаните с тях идеологии – продължиха да оказват сериозно влияние в региона. „Краят“ на халифата на „Ислямска държава“ беше тържествено обявен през 2018 г. Но джихадистката организация, хвърлила в огъня на джихада Сирия и Ирак, съвсем не е мъртва. Това, че през тази година беше убит нейният лидер Абу Бакр ал Багдади не донесе мир в Сирия и Ирак. Какво точно е положението в Североизточна Сирия знаят само хората на терен и щабовете на големите държави. ЕС демонстрира нагледно липсата на единна външна политика и решения на въпроси по сигурността именно в Близкия изток. Поредицата от сделки между Турция, Русия и неадекватната политика на САЩ оставят Сирия, и в по-малка степен Ирак, в хаос. Да не забравяме, че прочутата победа на САЩ в Ирак срещу режима на Саддам Хюсеин остана само в съзнанието на Джордж Буш младши. Същото е положението и в Афганистан. Положението е в порочен кръг – американците се намесват, изтеглят се, но без да са разрешили конфликта. И завещават – както и Русия – спящи конфликти на идните поколения. Консервативните религиозни групи - включително филиали и движения като Мюсюлманското братство - и етнически базирани организации като тези, базирани на кюрдската идентичност, са готови да бъдат по-добри алтернативи на слабите правителства в региона. Такива групи обикновено предоставят социални услуги по-добре от държавата и тяхната политика е в резонанс с широката общественост, която е по-консервативна и религиозна от политическите и икономическите елити в региона. Слугата на народа стана негов стопанин Април е месец на шегата в България. Оказа се, че хуморът на регулирането на кризисните проблеми завладя и Украйна през пролетта. На 9 април бившият комик Владимир Зеленски беше избран за президент на страната. Главният герой на сериала „Слуга на народа“ взе властта в свои ръце. Дали? Той каза, че „ще направи всичко възможно за прекратяване на конфликта с Русия“. Като че ли на срещата на Нормандската четворка, където Зеленски се срещна за първи път лице в лице с руския президент Владимир Путин, нещата се раздвижват. Но пролетта не е дошла и политическата зима си е на мястото. Главоболията на Тръмп И за американския президент Доналд Тръмп Новата 2019 година започна на изток. Севернокорейският господар Ким Чен Ун я започна с новогодишно послание, в което каза, че Северна Корея повече няма да произвежда, изпитва, използва или разпространява ядрени оръжия. Само че... после уточни, че ако „големите му приятели“ от САЩ злоупотребят с търпението му и продължат със санкциите, той ще трябва да търси други начини за защита на страната си. Всъщност резултатът Пхенян:Вашингтон си остана 0:0. Това се видя и на „супер срещата на върха“ на Ким с Тръмп в Ханой на 7 февруари. Тя мина по сценария „Срещнаха се и не се разбраха“. За пореден път. И после през цялата година режимът на миролюбивия Ким изстрелваше всевъзможни нови военни разработки. Във вътрешен план за Тръмп има две основни събития: приключилото разследване от специалния прокурор Робърт Мълър на евентуалното сключване на споразумение от екипа на Тръмп по време на кампанията с Русия и процедурата по импийчмънт.

На 22 март Робърт Мълър приключи своя доклад. На него му бяха необходими две години, за да приключи разследването си срещу Тръмп. Мълър не откри, че президентът или неговата кампания са влезли в пряк контакт с Русия. Генералният прокурор Уилям Бар обаче бързо добави, че „не оневинява [Тръмп]“ за възпрепятстване на разследването. Мълър подчерта на 28 март, че не оневинява президента за това, че е възпрепятствал правосъдието. Що се отнася до разговора в стил „Ало, Владо…“ с украинския президент Владимир Зеленски, в който Тръмп оказва натиск Украйна да разследва неговия потенциален конкурент за Белия дом Джо Байдън и неговия син, това отвори кутията на процедурата за импийчмънт. Малко преди Коледа Камарата на представителите одобри обвиняването на Тръмп. Процедурата ще отиде в Сената, където републиканците на Тръмп имат удобно мнозинство. А и го чакат нови избори. Догодина. Нека силата бъде с ... НАТО В края на годината в Лондон лидерите на алианса се събраха за отбелязване 70-та годишнина на пакта. Срещата беше класическо семейно събиране – всеки със своите собствени интереси въпреки уж общата цел. А тя е обща единствено при определянето на големите предизвикателства и заплахи, идващи от Русия и Китай. Но за пътищата, по които трябва да се върви за разрешаване на проблемите, единомислието отсъства. Преди срещата на върха френският президент Еманюел Макрон постави на алианса диагнозата „мозъчна смърт“. Вероятно неговото откровение беше предизвикано от действията на Вашингтон по схемата „Всички са равни, но ние сме по-равни“, диктувайки с менторски тон правилата. Европа е движена от национални интереси, което спъва единните действия на Стария континент. Всъщност положението е като в една поговорка “Знаете ли как Израел може да бъде унищожен? Оставете евреите без външен враг и работата е приключила“. Засега, макар и с много уговорки, външните врагове на Северноатлантическия пакт са налице, т.е. перспективите за оцеляване пред алианса са реални.

България се включи в клуба на отличниците със закупуването „на зелено“ на американски изтребители Ф-16, довеждайки военния си бюджет до над 3% от БВП. Но това чудо ще е за три дни – догодина нещата съвсем няма да бъдат такива. Но кой ти гледа... Светът чу, но не разбра казаното на СОР25 в Мадрид Световната климатична среща на ООН в Мадрид СОР25 от 2 до 13 декември изпълни буквално сценария на поговорката „Напънала се планината и родила мишка“. Представители на около 200 държави или около 30 000 души, заляха Мадрид. И? Среща като среща. Много тревожни факти. И никакви решения. А климатът не се "лекува" сам от това, което са му направили хората. /БГНЕС ---------- Обзорният материал е подготвен от Пламен Йотински, завеждащ „Международен отдел“ в БГНЕС.