Има няколко критични детайла, които напълно отличават глобалната енергийна криза от петролните кризи през 70-те години на миналия век и я превръщат в най-опасната енергийна криза, с която се е сблъсквал съвременният свят. На първо място, в уравнението на сегашната глобална енергийна криза става дума не само за петрол, но и за природен газ. Възможно е към тях да се добавят и въглищата и ядрената енергия. Вторият елемент е, че този път енергийната криза е и криза на енергийната трансформация. Това е така, защото страните, които настояваха да се справят с високия инфлационен процес, предизвикан от световните цени на енергията и храните, с високи лихвени проценти на централните банки, предизвикаха и сериозно увеличение на разходите за кредитиране. Поради това разходите за важни инвестиции във възобновяеми енергийни източници, като слънчева, вятърна, геотермална и водна енергия, също станаха по-скъпи.
Продължаващата световна енергийна криза обаче още веднъж потвърждава колко е важно водещите световни икономики да ускорят прехода си към възобновяема енергия и трансформацията си в зелена енергия. За съжаление, както преходът към зелена енергия, така и глобалните цели за устойчиво развитие са изложени на риск поради икономистите, които настояват за неолиберални ортодоксални политики, и подкрепяните от тях централни банки и икономически администрации.
Третият елемент, като се има предвид, че петролната криза от 70-те години на миналия век беше ценова криза, е фактът, че глобалната енергийна криза, която се наблюдава този път, е регионална и глобална криза на предлагането, която надхвърля ценовата. Всъщност кризата с доставките, задълбочена от руско-украинската война, усложни още повече производството и разпределението на нефт, природен газ, въглища и обогатен уран.