Люпко Петрович и защо сърбинът вече не е начело на ЦСКА

72-годишният сръбски специалист Люпко Петрович обяви вчера решението си да не води вече първия отбор на ЦСКА.

Той реши да поеме пълна отговорност след слабите резултати напоследък в местния шампионат и въпреки че „червените“ отстъпиха едва за втори път през кампанията, проблемите в представянето им в последния месец и половина след отпадането от Зоря в третия квалификационен кръг на Лига Европа бяха очевидни.

Но да се върнем още в самото начало. Петрович пристигна в ЦСКА и пое консултантска роля в клуба през 2018-а година. След напускането на Любослав Пенев сърбинът стана асистент на новия наставник Добромир Митов, а след раздялата с младия специалист, носителят на КЕШ с Цървена звезда през 1991 година пое клуба. До отпадането от украинския Зоря, където армейците показаха добър футбол и бяха близо до двубой с испанския Еспаньол, подобрението в играта бе видимо, а с това и резултатите.

След домакинското поражение от Черно море, ЦСКА отстрани хърватския Осиек във втория предварителен кръг на ЛЕ и спечели срещу Славия, Ботев Враца и Арда, като завърши наравно и при гостуването си на шампиона Лудогорец. Няколко неща се набиваха на очи – първо, ЦСКА не бележеше много в двубоите си, печелеше пестеливо, понякога дори без да покаже най-добрата си игра. Но „червените“ трудно допускаха попадения и работата на Петрович в дефанзивен план беше видима. Но като че ли всичко беше просто временен прогрес, който бавеше неизбежната развръзка.

Люпко, един изключително опитен и доказан специалист, извади от групата на ЦСКА Николай Бодуров и Рубен Пинто. Българският национал бе един от твърдите титуляри в редиците на армейците, но след пререкания със сърбина изгуби постепенно мястото си в отбора. Същото се случи и с Рубен Пинто – португалецът, който вършеше много черна работа за ЦСКА и се разбираше отлично със своя колега в центъра на терена и сънародник Тиаго Родригеш. Тези вътрешни конфликти влияеха не само на терена, но и извън него – „червените“ фенове постепенно започнаха да негодуват от работата на Петрович и факта, че се наблюдаваше вече една добре позната палитра в изявите на тима – малко попадения и добра игра в защита.

Но положителните резултати и най-вече игра на тимът се влошиха след отпадането от Зоря. Да, ЦСКА вероятно не заслужаваше да напусне турнира по начина, по който се случи в Украйна, но никой не може да пренебрегне станалото впоследствие в първенството. Там, отборът получи сериозен отпор от Арда на „Българска армия“, а впоследствие записа и две равенства с Дунав и вечния съперник на Левски. Въпреки успехите над Ботев Пд, Царско село и Локомотив (Горна Оряховица), „червените“ отстъпиха на Берое в Стара Загора – традиционно удобен съперник за тима през годините, който не беше побеждавал най-титулувания клуб в България от 1990-та насам.

Три дни по-късно Люпко вече не беше част от армейците. По собствено желание или поне той така твърди. Ясен бе натискът от привържениците, който се увеличаваше с всеки изминал кръг, ясен бе и натискът от собствениците на клуба, които се целят в шампионската титла. ЦСКА е далеч от шампиона Лудогорец – на цели осем точки и то след едва 1/3 от кампанията. Сърбинът опита да подобри представянето на тима, но остана като че ли с опитите си. Столичани така и не намериха постоянство в играта си и то не в поредни мачове, а в рамките на 90 минути.

Да не забравяме и друга от причините, поради която той вече не е начело на клуба – а именно загубата на феновете. Неведнъж той бе освиркван от тях, а това достигна своята кулминация при гостуването на Берое, когато дошлите от София привърженици на „червените“ скандираха усилено „Оставка“. Е, до такава се стигна, в крайна сметка. Кой ще дръзне обаче да поеме поста старши треньор на клуба, след като изискванията са толкова високи, феновете са толкова изискващи, годините без шампионска титла се увеличават?. Вероятно отговорът на този въпрос ще дойде в следващите няколко дни. /БГНЕС

------------

Стефан Игнатов, редактор в спортния отдел на агенция БГНЕС.