Деница Сачева: Имаме нужда от повече висшисти

Привличаме българи да се завърнат от чужбина с различни стимули.

От 1 април ще започне да работи националната Eures мрежа в България. Тя ще бъде достъпна през страницата на Агенцията по заетостта и в нея ще могат да се регистрират българи с висше образование, които желаят да се завърнат от чужбина и да работят в родината си.

Това каза пред БГНЕС социалният министър Деница Сачева. Чрез тази платформа, търсещите работа у нас ще могат да получат информация за кадрите, от които се нуждаят работодателите.

"Хората, които биха искали да се върнат у нас, ще имат възможност да получават допълнителни пакети от услуги като например да им се заплаща наема, ако са в населено място, в което нямат жилище. Ще имат възможност да получат детегледачка през бюрата по труда, ако няма място в детската градина или ясла; ще имат възможност да получат допълнително възнаграждение, ако работят в населени места, които не са достигнали ръста на средната работна заплата в страната, както и ако имат член на семейството, който не владее български език – той ще може да посещава курс“, заяви Сачева и уточни, че набирането на кадри от чужбина става посредством организирането на кариерни форуми, на които се разказва за различните възможности и условия за работа в България.

Министър Сачева обяви още, че в следващите 12 месеца ще се търсят 90 000 специалисти и 64 000 без специалност.

„През следващите 12 месеца ще имаме нужда от учители и специалисти в областта на информационните технологии, ще има нужда и от медицински сестри и от повече хора с висше образование“, посочи Сачева.

На въпрос дали чрез готвените промени в Кодекса на труда се планира въвеждането на 9-часов работен ден, социалният министър категорично отрече такова предложение да се обсъжда и определи разпространяваната информация като фалшива новина.

„Няма 9-часов работен ден, не се въвежда и не се обсъжда такова нещо. Говорим за това, че извънредният труд в България по Кодекса на труда е забранен. Същевременно той е широко практикуван, тъй като в информационния сектор, когато има проблем, хората стоят, докато не го отстранят. Същото важи и в здравеопазването, и в търговските сектори. Обсъжда се възможността в КТ да остане ограничението от 150 часа годишно за онези работодатели, които не постигнат споразумение със синдикалните организации, а там където има колективно трудово договаряне между синдикати и работодатели, този извънреден труд да достигне до 300 часа годишно“, уточни тя. /БГНЕС