602 чужди компании искат да инвестират в България

602 чуждестранни компании искат да инвестират у нас. Това обяви служебният министър на икономиката Кирил Петков, след провелото се състезание между търговски аташета, чиято задача е била да открие такива компании, предаде репортер на БГНЕС.

Петков уточни, че успехът е постигнат за 5 седмици.

"129 писма са за инвестиции и експорт, 218 за интерес, 255 за сътрудничество", уточни той и каза, че в събота се очаква да подпишат с една от компаниите, която се занимава с производството на електромобили и е заявила желание за инвестиции.

От думите на министър Петков стана ясно, че потенциалът на 602-те компании изявили интерес да инвестират у нас е 2 млрд. евро, като той може да варира както нагоре, така и надолу. Според него обаче е важно колко от всички тези компании ще стъпят реално в България.

Петков допълни, че аташета ни в Германия, САЩ и Великобритания са изпратили най-много писма за инвестиционни интереси от чуждестранни компании.

В отговор на въпрос на БГНЕС, Петков каза, че в момента текат преговори, като с една от компаниите предстои те да бъдат финализирани. Става дума за европейска фирма, занимаваща се с производството на електромобили и уточни, че заводът й няма да е в София, а тя ще направи инвестиция у нас в размер на около 140 млн. евро.

„С част от тези 602 потенциални инвеститора вече сме си говорили. Не всички са огромни. България не трябва да бъде дестинация само за мултимилиардните компании само. Трябва да бъде дестинация за малкия и среден бизнес на Европа, който иска да има възможност да оптимизира търговската си дейност за Европа през България“, коментира той.

Служебният министър обяви също така, че няма концентрация върху определена област и въпросните компании са посочили различни населени места, където желаят да развиват бизнеса си, което ще доведе до регионално развитие на страната ни. От думите му стана ясно, че малка семейна германска компания иска да направи завод в Плевен за производството на уникално медицинско изделие.

Съветникът на министъра Виктор Насър посочи част от сферите на дейност на компаниите, имащи интерес да инвестират в България.

„Касае се за производства, касае се за логистични центрове, касае се за разширяване на текущи проекти, касае се за проекти в сферата на недвижимите имоти, така че имаме доста голямо разнообразие. Има и доста намерения за сътрудничество в сферата на науките и иновациите, което е не по-малко важно, защото те впоследствие пораждат доста по-голяма икономическа активност след години“, каза още той и добави, че сред фирмите има такива, които се занимават със системи за улавяне на въглероден диоксид, решения за съхранение на електрическа енергия и др.

На въпрос на БГНЕС защо Министерството на икономиката дава финансова помощ на 1555 от общо 6090 малки предприятия по програмата за подкрепа на малки предприятия с оборот над 500 000 лева за преодоляване на икономическите последици от пандемията от COVID-19, Петков отговори: „Всичките фирми, които сме успели да класираме и всичките средства, които сме имали сме ги насочили натам и нищо не задържаме. Всяка възможност, която имахме, извън това, че не можехме да актуализираме бюджета, беше насочена. Цялата ни програма за възстановяване беше плюс всичките тези програми, които може да използваме, да фокусираме и извънбюджетните средства като гаранции. Хубавата новина е, че малки фирми, включително и ресторанти са успели да получат кредит по новата програма и то за лихви, които аз лично се радвам да чуя, около 2,5%“, отговори Петков.

В отговор на друг въпрос министър Петков коментира, че най-голямото предизвикателство за България в следващите 5 години е решаването на проблема с базовата мощност на страната и в тази посока лъч светлина виждат в Националния план за възстановяване и устойчивост.

„Изгубили сме едно 10 години с всичките тези „Белене“, дупки. Харчили сме огромни пари без да имаме базови мощности. Това е тежка задача, но нямаме никакво време. Компании, които използват много висок интензитет на тока, за да могат да произвеждат почват да се страхуват. Ако не решим този проблем имаме опасност да губим тези големи бизнеси“, коментира той и добави, че това трябва да бъде фокусът на икономическото ни развитие, защото ако изпуснем този шанс, може да станем неконкурентноспособни.

Служебният министър на икономиката Кирил Петков показа и дипломата си за завършена магистърска степен по бизнес администрация в „Харвард“. Това направи, провокиран от медийни публикации, твърдящи че има нередности около завършеното от него образование.

„Завършил съм в топ 10% на моя клас“, заяви той. Петков благодари и на един своите професори, тъй като е бил един от 45-те човека от „Харвард“ избрани за класа му.

„В „Харвард“ се обучавах две години, това е пълната магистърска програма от 2005 до 2007 г. От 900 човека съм бил в топ 90-те студента на моя випуск“, поясни още той. /БГНЕС