5 месеца по-късно повече от 90% са имали поне един персистиращ симптом
Когато участниците са проследени пет месеца по-късно, само 29% казват, че се чувстват напълно възстановени. Повече от 90% от хората са имали поне един персистиращ симптом и най-често са имали девет продължаващи симптома.
10-те най-чести симптома са мускулна болка, умора, физическо забавяне, нарушено качество на съня, болка или подуване на ставите, слабост на крайниците, задух, краткосрочна загуба на паметта и проблеми с мисленето с яснота, според проучването, което не е рецензирано.
Психичното здраве също е засегнато. Повече от 25% от хората са имали клинични симптоми на тревожност или депресия, а 12% са имали симптоми на посттравматично стресово разстройство.
Участниците са разделени на четири групи въз основа на тежестта на симптомите, когато са проследени. Категориите са много тежки, тежки, умерени и леки. 46% от хората са били в последната група.
Каква може да е причината?
Въз основа на групите изследователите също така идентифицират потенциална причина за тези трайни ефекти върху здравето.
Пет месеца след изписването, пациентите с най-тежки симптоми са имали по-високи нива на протеин, наречен С-реактивен протеин. Този протеин е свързан с възпаление в тялото, обясни Луиз Уейн. Уейн е директор на изследванията на дишането в Университета в Лестър и участник в изследването.
"От предишни проучвания е известно, че системното възпаление е свързано с лошо възстановяване от болести в целия спектър от заболявания", каза Уейн.
В групите персистиращото възпаление в тялото, определено от този С-реактивен протеин, е свързано с тежестта на симптомите, но не и с тежестта, с която COVID-19 засяга пациентите, когато са били в болница.
„Също така знаем, че автоимунитетът, при който тялото има имунен отговор към собствените си здрави клетки и органи, е по-често при жените на средна възраст. Това може да обясни защо синдромът след COVID -19 изглежда по-разпространен в тази група. Необходими са обаче повече изследвания, за да се разберат напълно процесите “, обясни той.
Понастоящем изследователите призовават за по-нататъшни грижи за оцелелите от коронавирус.
„Нашите открития подкрепят необходимостта от проактивен подход към клиничното проследяване с холистична оценка, която включва симптоми, психическо и физическо здраве, но също така и обективна оценка на познанието“, казва Крис Брайтлинг, професор по респираторна медицина в Университета в Лестър и главен изследовател на изследването.
„Продължителното проучване на траекторията на възстановяване за по-дълъг период, съчетано с по-добро разбиране на биологията, лежаща в основата на симптомите след COVID -19, ще насочи по-нататъшни подходи за клинично управление след инфекция с COVID-19 ", казва той.
Участниците в проучването ще бъдат оценени отново на 12 месеца, за да се съберат повече данни за дългосрочното въздействие на COVID-19.
Професор Крис Уити, главен медицински директор на Великобритания и съдиректор на Националния институт за здравни изследвания, заяви в изявление: „Важно е да разберем какви точно са различните елементи на това, което в момента се нарича„ продължителен COVID “, така че можем да ръководим действия за предотвратяване и лечение на хора, които страдат от дългосрочни последици”.
„Знам, че„ удължения COVID “ може да има трайно и изтощително въздействие върху живота на засегнатите и съм решен да подобря грижата, която можем да предоставим“, заяви в съобщение министърът на здравеопазването и социалните грижи на Обединеното кралство Мат Ханкок.
„Изследвания като това ни помагат бързо да развием разбирането си за въздействието на болестта и работим за разработване на нови изследвания, за да можем да подкрепяме и лекуваме хората“, добави той./ БГНЕС