А ако можеха акварелите на Щъркелов да оцветят и някогашния му дом в София

„Ако един ден България изчезне, можем да я възстановим по акварелите на Константин Щъркелов”, казва близкият приятел на художника Григор Василев. За думите се сещаме, минавайки покрай къщата, в която именития художник-пейзажист е живял. Намира се на номер 3 на едноименната улица в столицата, разказва репортер на БГНЕС.

За жалост гледайки двуетажната сграда с тухлена фасада и кафяви керемиди, които все едно са тръгнали на разходка, не виждаме красотата на природата или искреността, която е характерна за произведенията на Щъркелов. Родна действителност, характерна за редица сгради, обитавани или собственост на важни за културната и историческата ни памет, които тънат в забрава и често в разруха.

БГНЕС припомня, че Константин Георгиев Щъркелов, роден през март 1889 година е майстор на акварела, нарежда се в първата редица на нашите най-големи художници. В годините до 1944 г. той има много самостоятелни изложби, ползва се с голяма известност. Част от неговите акварели са купени от цар Фердинанд I /1887-1918 г./.

След комунистическия преврат от 9 септември неговият живот се променя кардинално. Щъркелов не само е изключен от Съюза на българските художници, репресиран е и дори влиза в затвора за няколко месеца.

През 2020 година, по време на първата вълна на ковид пандемията, Софийската градска художествена галерия отвари врати с изложба, посветена на 130 години от рождението на художника.

Именно тази изложба „Самотникът скитник” показа и бохемското лице на Щъркелов, който е имал много приятели от най-различни области на изкуството, обичал да пее и да пише поезия, но също така и образа му на самотен скитник, който обикаля цяла България, рисува планини, реки, езера и долини.

Центърът на изкуството на Щъркелов е природата. Тя стои в сърцето му. От неговите творби лъха искреност.

За съжаление, след Втората световна война /1939-1944 г./ съдбата на Константин Щъркелов се променя. Той е прекършен, а творбите му се изсушават. По това време вече се изискват съвсем други неща от художниците, не се гледа с добро око на пейзажа, а композициите в прослава на партията и трудовия народ не са в сърцето на големия български акварелист. /БГНЕС