Краят на една абсурдна предизборна кампания! Така ги определи бившият депутат от управляваща партия ПСР в Турция и колумнист във в. „Карар“ Мехмед Оджактан. Според бившия депутат през последните два месеца някои политически лидери водят „освободителна война“ по площади и на телевизионния екран. „Партиите от управляващата коалиция проведоха такава предизборна кампания, че духовният и умственият ни свят се преобърна“, посочва Мехмед Оджактан.
“Турция не влиза във война, а ще избере местни управници, които, ако не успеят с възложената им задача, ще могат да бъдат сменени след 5 години на други избори”. Толкова е просто, според Мехмед Оджактан, но допълва, че управляващите представят всичко като въпрос на бъдещето оцеляване на Турция.
На 31 март в Турция се провеждат местни избори. Президентът на страната и лидер на управляващата партия ПСР Реджеп Тайип Ердоган, залагайки на личната си популярност и харизма, от началото на годината води предизборна кампания из цялата страна. Той е навсякъде. Държи речи на различни места, като само в петък на 29 март е провел 8 митинга. Всеки може да остане с впечатлението, че в неделя в Турция предстоят президентски избори, а не избори за местна власт.
Предизборна кампания за местна власт, където не се чуха гласовете и платформите на кандидатите за кметове на отделните населени места. А говори само президентът! Ердоган е блестящ оратор, който успява да впечатли своите симпатизанти. Но по всичко личи, че е изнервен. Цената на местните избори за него е въпрос на политическото му съществуване. За самия него не са обикновени местни избори, а ги представя като въпрос на съществуване. И наистина става дума за потвърждаване на режима на Ердоган или както самият той го представяше - „президентска република от турски тип“.
От създаването на ПСР през 2001 година Ердоган печели всички избори. Единствената „загуба“ е от 7 юни 2015 г., когато ПСР загуби само парламентарното си мнозинство въпреки че беше първа политическа сила. Тогава Ердоган в качеството си на президент наложи „поправителни избори“ на турските избиратели.
Но сега ситуацията в Турция е различна и страната е изпаднала в рецесия. Турската лира девалвира и все повече фирми обявяват несъстоятелност. Безработицата, инфлацията и цените не спират да растат. Всичко това можеше да се отрази негативно на изборните резултати. Но Ердоган едва ли ще позволи това да се случи! В следващите 4 години не се очаква да има избори в Турция.
На местните избори ПСР на Ердоган е в коалиция с националистическата Партия на националното действие, както беше на парламентарните и президентски избори през миналата година. Общата подкрепа за управляващата коалиция няма да бъде по-малка от 52%, каквато бе подкрепата за Ердоган на последните избори.
На много места ПСР ще остане първа политическа сила, въпросът е с трите големи града - Истанбул, Анкара и Измир. Ердоган е тясно свързан с най-голямата метрополия Истанбул, където започва неговата политическа кариера. Самият той нееднократно е подчертавал, че който спечели Истанбул, печели цяла Турция. Евентуално поражение на ПСР в Истанбул ще бъде равнозначно на политическо земетресение.
Измир е традиционен бастион на основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП). Тук картината е ясна. Остава само столицата Анкара. Там според социологическите проучвания води опозицията в лицето на Мансур Яваш. И то убедително. Но според Ердоган, ако опозицията спечели кметския стол в столицата, тогава за това ще платят и избирателите. Ердоган заплаши Мансур Яваш със съдебни дела, както и да го смени, ако бъде избран.
Според президента опозицията в Турция има право да се явят на избори, но не и да ги печелят!
Ердоган няма лукса да загуби изборите!
Турският президент говори и агитира в полза на своята партия, обижда и заклеймява своите политически опоненти. Окачествява ги като „врагове на народа“ и терористи. Заплашва ги със съд и ако бъдат избрани за кметове да ги отстрани с президентски указ.
Ердоган превърна предизборната кампания в елемент за своето политическо бъдеще, приравнявайки съществуването на страната със своето лично съществуване. За тази цел му бяха необходими врагове.
В началото на месец март Ердоган публикува туит, като окачестви своите опоненти като „поддържници на терористи, лъжци и клеветници“. Турското общество е дълбоко разединено, а с едно свое агресивно изявление в Туитър президентът Ердоган задълбочи още повече това разделение.
На 9 март президентът Ердоган заплаши лидерката на Добрата партия Мерал Акшенер, която е по-малкият коалиционен партньор на „Национален алианс“ със затвор.
Властта досега не беше използвала противопоставянето на религиозна основа, както на тези избори. Протестиращите жени на 8 март бяха представени от Ердоган, че протестират срещу призива за молитва Езан.
Терористичното нападение в Нова Зеландия, отнело живота на 50 вярващи мюсюлмани, също бе използвано за предизборните цели на Ердоган. Това доведе до политическо напрежение между Турция от една страна и Нова Зеландия и Австралия от друга. Не бяха пропуснати да бъдат политически експлоатирани и благодатните теми, като превръщането на „Света София“ от музей в джамия и връщането на смъртното наказание.
България също беше замесена в предизборната кампания за местни избори в Турция. За пореден път в основата на дипломатическия скандал стои външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу.
Предизборната кампания за местните избори на 31 март 2019 г. в Турция, която президента Реджеп Тайип Ердоган води, ще бъде записана в историята със силното противопоставяне и разединение на обществото, както и с твърдата и груба реторика. Властта в лицето на Ердоган досега не беше използвала толкова отчетливо противопоставянето на религиозна основа, както на тези избори. /БГНЕС
………………..
Тайфур Хюсеинов, зам.-главен редактор в електронното издание obzornews.bg. Анализът е направен специално за Агенция БГНЕС.