Адмирал Джеймс Ставридис: Ако се обединят, Русия и Китай стават световна заплаха

В класическата комедия от 80-те години на миналия век „Ловци на духове“ героите имаха едно важно правило, засягащо техните мощни оръжия, които изстрелваха дълги лъчи, смъртоносни за привиденията: „Само не преплитайте лъчите им“. Сега, когато САЩ и техните съюзници наблюдават продължаващото сближаване между Русия и Китай, струва си да се вслушат в този съвет: всяка една от тези страни е опасна сама по себе си, но, ако те се обединят, ще станат истинска световна заплаха.

Една от нагледните прояви на тази растяща заплаха стана дързостта, с която руският Военноморски флот влиза в конфронтация с американските военни кораби по цял свят. Съвсем наскоро в западната част на Тихия океан, т.е. във води, за които Китай все по-активно претендира, едва не се сблъскаха американският ракетен крайцер Chancellorsvill и голям руски кораб за борба с подводници, който се доближи до американския кораб на опасното разстояние от 30 метра.

В периода на Студената война Китай и СССР като цяло се държаха дистанцирано и на разстояние. През последните няколко години, обаче, при президентите Владимир Путин и Си Цзинпин те продължават да се сближават. Това сближаване, което потенциално може да прерасне в единен блок, господстващ на евразийския континент, вероятно, ще стане най-важната геополитическа тенденция на 21 век.

През есента на миналата година край границите на Русия и Китай в Сибир се проведоха най-мащабните военни учения от епохата на Студената война - „Изток-2018“. Към стотиците хиляди руски военнослужещи се присъединиха войниците на китайската армия, а на направените по време на учението снимки руски и китайски офицери се прегръщаха и здрависваха. Все по-често Русия и Китай провеждат съвместни военноморски учение – и не само в Тихия океан, но и в Балтийско море и Северния ледовит океан. Миналата седмица Си и Путин прекараха няколко дни заедно в Русия, заявявайки, че са „най-добрите приятели“. Икономическото и дипломатическото сътрудничество се превърна в отражение на този военен съюз, който укрепва пред очите ни.

Има определена логика в стремежа на Русия и Китай да укрепят връзките си. Китай постепенно се превръща в световна държава, броят на населението му е огромен, обаче не му достигат най-важните природни ресурси. Руската икономика отслабва, нейното население намалява, но на нейна територия се намират огромни запаси от такива ресурси, като гори, вода, минерални суровини, злато, петрол и природен газ. Русия и Китай имат дълга обща граница. Двете страни представляват авторитарни режими, в които управлява една партия и един човек. Освен това, те са обединени от антипатията към Запада като цяло – с неговите действащи на нервите опити да разпространи принципите на демокрацията и да защити човешките прави – и ненавистта към САЩ, по-конкретно. Това е напълно достатъчно, ако не да се създаде официален военен съюз, то най-малкото да се укрепи сътрудничеството.

Русия, обаче, трябва да бъде по-предпазлива към това, което си пожелава. Китайските ръководите гледат алчно по посока на безкрайните, слабонаселени и богати на природни ресурси региони на Сибир – както моето куче гледа пържола. Путин, който може да бъде определен като невероятно талантлив тактик, вероятно, ще направи стратегическа грешка, ако реши да се стреми към официален съюз. С времето в такъв съюз главният партньор, без съмнение, ще стане Пекин, а не Москва. Но за момента укрепването на връзките с Китай може да осигури на Русия нови пазари, политическа подкрепа и, на първо място, да послужи като противотежест на САЩ. Докато Европа продължава да се бори със своите проблеми – Брекзит на север, недоволството на Италия от действията на ЕС на юг, възхода на авторитаризма в Полша и Унгария на изток – способността на този континент да запази партньорските си отношения със САЩ намаляват. Тази слабост повишава ценността на руско-китайското партньорство в очите на Москва и Пекин. И привлекателността на китайската инициатива „Един пояс, един път“ за по-малките страни в периферията на евразийския континент само ще се усили, ако Русия вземе активно участие в нея.

Преди повече от 100 години британският географ и геополитически анализатор Халфорд Маккиндер предсказа гигантско геополитическо движение в тази посока. През 1904 г. той е представил пред Кралското географско дружество своя труд, в който е изложил теорията на „средната земя“ или „хартленд“: според тази теория, нацията /или нациите/, която е способна да контролира „Световния остров“ /Евразия и Африка/ в крайна сметка ще контролира целия свят. Почти по същото време офицерът от ВМС на САЩ и стратег Алфред Тайър Махан е предложил противоположната хипотеза, че морските държави – САЩ, Обединеното кралство, Австралия и техните съюзници – могат да съперничат с тази господстваща в Евразия държава. Макар че нито едната, нито другата теория могат точно и пълно да обяснят това, което се случва в съвременния свят, този базов модел ще стане геополитически лайтмотив на 21 век.

За момента това означава, че САЩ и техните съюзници трябва да обърнат внимание на укрепващото сътрудничество между Русия и Китай, да се концентрират върху събирането на разузнавателни данни, които ще позволят да се разберат възможните последици от това сътрудничество, да направят всичко възможно, да запазят единството на Европа, а също така да укрепят мрежата от съюзи, партньорства и приятелски връзки в Азия. /БГНЕС

------------

Адмирал Джеймс Ставридис, бивш върховен главнокомандващ Обединените въоръжени сили на НАТО в Европа /2009-2013 г./. Неговият анализ е публикуван в „Блумбърг“.