Ахмед е на 44 г., бивш академик, химик по образование. Кандидатствал е за 1200 работни места, бил е поканен само на 30 или 40 интервюта, от които нито едно не е било успешно.
Принуден е да отглежда плодове и зеленчуци и да ги продава на ъгъла на улицата, за да оцелее.
Ахмед и съпругата му са сред шестте хиляди академици, уволнени с указ по време на двегодишното извънредно положение, въведено след опита за преврат.
„Това беше шок“, споделя Ахмед и допълва, че след като обясни ситуацията на работодателите, те отказват да го наемат. В същото време не е съгласен да работи на черния пазар, защото смята, че няма какво да крие.
„Хората знаят, че не сме направили нищо лошо, но всички са изключително уплашени“, казва Елиф. Доказателство за това е дори молбата да не се пише истинското й име.
Съпругът на Елиф също е учител и също е уволнен. Бил е задържан в продължение на 8 месеца. Елиф получава 10 месеца условно по обвинение в принадлежност към движението на Гюлен.
След като е освободен, съпругът й е бил силно разтърсен, започнал да упражнява насилие над нея и не след дълго двамата се развеждат.
В момента Елиф е сама и трябва да се грижи за трите си деца със заплата от 1000 лири (175 долара) – значително по-малка сума от 4500-те лири, които е получавала като учител. Тази сума покрива единствено размера на наема за жилището й.
Голяма част от уволнените са силно зависими от финансовата подкрепа на близките си.
Родителите на Елиф са починали и тя се обръща за помощ към по-голямата си сестра и снаха си, както и към някои приятели. Получава често откази, включително от чичо си, който я моли да не го търси повече. Родителите на съпруга й – също държавни служители, отказват да помогнат, опасявайки се, че самите те биха могли да загубят работните си места.