АФП: Евродипломацията се провали в преговорите между Сърбия и Косово

Лидерите на ЕС не успяха да убедят Косово и Сърбия да постигнат пробив в проточилия се стремеж за нормализиране на връзките между двете балкански съседки.

Косовският министър-председател Албин Курти и сръбският президент Александър Вучич проведоха отделни разговори с висши служители на ЕС и лидерите на Франция, Германия и Италия в Брюксел.

Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че е било представено предложение за преодоляване на ключова спънка за създаването на асоциация на общините със сръбско мнозинство в северната част на Косово.

"За съжаление, страните не бяха готови да се споразумеят за това, без предварителни условия, които са неприемливи за другата страна", каза Борел.

"Ще продължим да настояваме и да работим, за да постигнем споразумение", добави той.

Двамата балкански лидери се обвиниха взаимно за провала на преговорите.

"Въпреки това щедро предложение на министър-председателя Курти, президентът на Сърбия, Вучич, отказа да подпише споразумение с Косово", заявиха от офиса на Курти.

На свой ред Вучич заяви, че е "готов да подпише всичко, което искате, с изключение на присъствието на Косово в ООН и въпроса за независимостта на Косово".

От години Брюксел се опитва да разреши дългогодишния спор между балканските съседи, който влоши отношенията им след войната преди повече от две десетилетия.

ЕС смяташе, че е преодолял задънената улица, като през март изработи план за нормализиране на отношенията, но оттогава нямаше напредък.

Косово настояваше, че иска Сърбия да направи първата крачка, като предприеме стъпки за официално признаване на независимостта му.

Белград искаше първо да постигне напредък по сделката за създаване на асоциация на 10 общини с преобладаващо сръбско население в Косово.

Неприязънта между Прищина и Белград нарасна, след като миналия месец полицай беше убит при засада в размирния север на Косово, за която се твърди, че е извършена от паравоенно подразделение, съставено от косовски сърби.

Това се случи след месеци на засилено напрежение в Северно Косово след протести на етнически сърби срещу решението на Прищина да назначи кметове в четири северни общини с преобладаващо сръбско население.

Враждебността между Косово и Сърбия продължава от войната между сръбските сили и етническите албански бунтовници в края на 90-те години на миналия век, която доведе до намесата на НАТО срещу Белград. През 2008 г. Косово, чието население от 1,8 млн. души наброява 120 000 сърби, обяви своята независимост от Сърбия, която Белград никога не е признавал./БГНЕС