Африм Гаши: „Мини-Шенген” е много малка идея, тя не може да измести ЕС
И за македонците, и за албанците не е здравословно да има силен съюз между РС Македония и Сърбия и лоши отношения с България. Предлаганият от Белград „Мини-Шенген” е много малка идея, която не може да се сравнява с процеса на евроинтеграция. За РС Македония е от стратегически интерес да се свържат Черно и Адриатическо море и да развива икономически и културни отношения с България. За нас е важна хоризонталната ос, а на вертикалната – Белград-Атина.
Това се казва в анализ на Африм Гаши, лидер на партия „Алтернатива“, направен специално за БГНЕС.
Бих искал да се върнем за малко към парламентарните избори през 2020 г., от които произлезе ново мнозинство, което обаче беше много крехко. Вие знаете, че тези избори бяха много манипулирани, а изборните резултати не бяха приети, особено от албанската опозиция и последваха протести. Ние като коалиция подадохме 70 жалби, но нито една от тях не беше уважена. И когато имате подобен изборен процес, който е манипулиран и ненадежден, след това е нормално да последва политическа криза. Но и най-големите песимисти не очакваха, това правителство ще бъде сформирано толкова зле.
Нека се върнем към най-актуалните събития – случая „Монструм”. Това е най-тежкият съдебен процес досега в нашата държава. Преди дни чухме и окончателната присъда. Трима от обвинените са осъдени на доживотен затвор. Нормално беше семействата на осъдените да организират тези протести и към тях се присъединиха много албанци. За съжаление, имаше и инциденти. Този процес беше крайно политизиран, започвайки от 2012 г., когато тогавашният министър на вътрешните работи Гордана Янкуловска обяви на пресконференция, че са заловени ислямски терористи. От друга страна, тогавашният лидер на опозицията и сегашен премиер заяви, че тези хора са невинни. И когато имате такъв нагласен политически процес, както смятат албанците и много граждани, който е крайно политизиран, е съвсем нормално да се изгуби доверието във всички правосъдни институции.
През тези дни се разигра и театърът с бягството и намирането на бившия директор на УБК Сашо Миялков. Това беше събитие, което предизвика малко политическо земетресение в държавата ни. Държавата се опита да представи това като бягство, като задържане, но това засили още повече недоверието във властта и затвърди убеждението, че сегашното правителство е в тясна връзка с бившия шеф на УБК Сашо Миялков.
За съжаление, нашата страна се справя най-зле с пандемията от коронавирус. В допълнение имаме и блокада на процеса на евроинтеграция и проблема с икономиката и ръста на безработица.
Защо твърдя, че се справяме най-зле с пандемията? Сред първите сме в Европа по брой на смъртни случаи и почти последни в процеса на набавяне на ваксини. Наистина е неприемливо държава, която иска да бъде част от ЕС, да се справя толкова зле с пандемията.
В същото време онова, което се случи с България по отношение на евроинтеграцията, е част от пораженията на това правителство. Да не говорим пък за тежките икономически събития, на които сме свидетели през изминалите дни.Когато имате подобен контекст е нормално да се чуват гласове, че правителственото мнозинство в парламента от 62-ма души може да падне под тази бройка и може да се сформира ново мнозинство.
След всички тези събития и скандали, не виждам друг изход освен ново правителство и ново парламентарно мнозинство или нови избори.
Нека си припомним 1 август 2017 г., когато беше подписан Договора за добросъседство между нашата държава и България. Според мен и според „Алтернатива”, македонската страна има задължения, които трябва да изпълни и които, според нас, не бяха изпълнени. От друга страна, получихме това, което се случи през есента на миналата година – ветото на България, и процесът за отваряне на преговорите с ЕС вече е спрян.
Според нас, решението на България не беше правилно. В същото време подхождаме с разбиране към позицията на българската държава, която смята, че без решаването на споровете между двете държави, пътят на интеграция на нашата страна в ЕС не трябва да продължи.
Според мен и според „Алтернатива” е важно да се знае, че когато България е толкова настъпателна спрямо Македония, тя я бута в прегръдките на Сърбия, от които не се е измъкнала лесно. Затова сме на мнение, че България трябва да има това предвид. Мисля, че и за албанците, и за македонците в държавата не е здравословно да се осъществи такъв силен съюз между Македония и Сърбия и да имаме дистанция или лоши отношения с България. Затова смятам, че българската държава трябва да бъде много внимателна и да се съобрази в този спор с този балкански контекст и да се опита да приеме нашата държава като съюзник, да се опита да изгради по-добри отношения с нея. Мисля, че блокадата не е начин за решаване на споровете. По-скоро трябва да се постави някоя клауза между нашите две държави, че без решаването на този спор няма интеграция и докато текат тези преговори, паралелно да върви и евроинтеграцията на страната.
Бих искал да спомена пред вас един важен момент. За „Алтернатива” е много важна хоризонталната ос на Балканите. Смятаме, че за нашата държава е от стратегически интерес да се свържат Черно и Адриатическо море, икономическите, културните и всякакви други отношения между нашите държави да се развиват, а не да оставим да се развиват повече отношенията по вертикалната ос, която функционира перфектно. Смятам, че това е лошо и за Македония, и за България. Особено оста Атина – Белград. Затова казвам, че България трябва да бъде много внимателна при този спор. Тя трябва да знае, че когато настъпва така, на Табановце ще гледаме как Вучич доставя ваксините, а не България, която според нас и като първи съсед, и като член на ЕС трябваше да бъде първата страна, която да ни се притече на помощ по отношение процеса на ваксинация на населението.
Ние като албанци и аз лично изпитваме емпатия към македонската нация и много внимаваме този спор да не повлияе на нашите междуетнически отношения. Затова сме много резервирани и чувствителни и бихме искали да срещнем разбиране и от ваша страна. Но искам да знаете, че в никакъв случай на искаме който и да е македонски политик, което и да е правителство и още по-малко албанците, които са част от това правителство, да гледат повече към съюз с Белград, отколкото с България.
Затова, според нас, е много важно да се заздравят отношенията помежду ни, тъй като не само албанците, но и повечето граждани, ако бъдат поставени пред дилемата дали ЕС ще бъде нашият избор или Сърбия, 99 % от гражданите биха избрали европейската интеграция.
Затова за нас е много важно процесът на преговори да продължи. Виждам решаването на спора между нашата държава и България във воденето на преговори успоредно с евроинтеграционния процес. Мисля, че в такива институционални преговори този спор би се решил, нашият път за преговори с ЕС би продължил. Смятам, че през следващите 5-6 години, докато станем членове на ЕС, този спор (с България) би се решил. Смятам, че е от общ интерес за двете държави и за стабилността на Балканите ние да решим този спор и да продължим процеса на евроинтеграция.
Не смятам, че трябва да има замяна на европейския дневен ред. „Мини-Шенген” е много малка идея, която не може да се сравнява с процеса на евроинтеграция. Затова като държава и като регион не трябва да мислим за друга концепция, освен интеграция на региона в ЕС. Всеки друг вариант, който включва интеграция на целия регион в ЕС, според мен, е погрешен. Знам, че в момента в Европа има разделение относно това как да се развива ЕС след Брекзит. Знам, че се говори за стереотипа за Балканите като Ориента на Европа. Но не трябва да позволим Европа да гледа на Балканите през такива очила. Трябва да направим всичко възможно – и не само Македония, а целият регион, да ускорим процеса на интеграция в ЕС. Всичко друго, освен интеграция в ЕС, ще остави живи конфликтите на Балканите, а може и да ги интензифицира, което не е от полза както за нашите две държави, така и за целия регион.
Затова съм убеден привърженик на идеята за интеграция на страната в ЕС, но също така смятам, че целите Балкани трябва да се интегрират колкото е възможно по-бързо, за да завършим всички заедно този процес. В противен случай ще трябва Мария Тодорова да напише друга книга за имагинерните Балкани, а Адела Пеева да снима друг документален филм и да попита чия е песента. Не бих искал да гадая какво би било решението за създаване на един такъв съюз.
Възможен ли е съюз между Косово и Албания?
Става въпрос за две независими държави – Албания и Косово и не бих могъл да прогнозирам какво биха решили те и кога биха го решили.
Що се касае до албанците в Северна Македония, смятам, че този въпрос не се отнася до нас. Ние като албанци тук имаме свой дневен ред. Искаме тази държава да бъде функционална, да бъде успешна, да бъде равноправна за всички. Ние се виждаме в тази държава и искаме освен част от НАТО, да бъдем част и от Европейския съюз и да приключи най-после този процес на интеграция и дезинтеграция, който продължава вече 30 – 40 години. Крайно време е да станем нормални държави, да говорим за здравеопазване, за образование, за наука, за добросъседски отношения и да се грижим еднакво за всички граждани, без значение от тяхната религиозна или етническа принадлежност. Смятаме, че само по този начин и държавата, и регионът биха напредвали. /БГНЕС