Акад. Калина Богоева: Балетът е изкуството на безтегловността

На 7 октомври ще станат ясни победителите в Х юбилейно издание на конкурса за съвременна хореография върху българска музика за наградата на името на Маргарита Арнаудова. В навечерието на кулминацията на етапите в надпреварата БГНЕС разговаря с акад. Калина Богоева, която е учредител на конкурса и президент на фондация „Калина Богоева”, съорганизатор на събитието.

„Това е едно събитие, което винаги носи голяма радост, защото винаги съществува нещо ново и интересно, което ние не очакваме и ни показва, че младите хора търсят много активно себе си във всичкото многообразие, което съществува в момента в областта на съвременния танц. Всеки се явява със своя стил, нещо ново и като мисъл, и като изразни средства, и това е много обогатяващо“, казва бившият директор на трупата.

Педагогът разяснява, че конкурсът има две цели.

„Младите от трупата на „Арабеск“ да имат възможност да се срещат с хореографи, които не са само тези от обкръжението им, а да идват и от чужбина – хора с друга култура, с друга подготовка, с други виждания, което обогатява артистите. Първоначално идеята беше основно да се популяризира българската музика, става въпрос за нашите композитори, защото, това е мое лично мнение, намирам, че в чужбина твърде малко познават творчество на нашите композитори, което е на много високо ниво. Това мнение не беше само мое. Тогава решихме, че това ще бъде базата и основата – всеки хореограф, който иска да покаже хореографията си в балет „Арабеск“ на този конкурс трябва да бъде върху музика на български композитор“, разкрива акад. Богоева мисията на конкурса.

До финала на надпреварата успяха да достигнат едва четирима млади хореографи, за чиито проекти ви разказахме в серия от наши репортажи.

Попитана дали балетът продължава да е елитарно изкуство, акад. Богоева обяснява, че освен него има и съвременен танц, който успява да се приближи най-близко до хората.

„Класическият балет е изкуството, което възпитава както физиката на личността, така и неговата същност, индивидуалност и го изгражда като цялостна личност. В балета не можеш да направиш нещо значимо само за това, че имаш техника. Отвъд техниката започва изкуството на класическия балет и той ще бъде вечен, както е вечен Моцарт, Бетовен. Въпросът е, че вече няма хора, които да познават принципите, красотата на този вид танц. Мнозина го смятат за някакво движение, но това не е така. Всяко движение е напълнено със съдържание. В класическия танц най-важно е да извадиш от себе си цялата енергия, която носиш и да я занесеш в публиката, въпреки че движенията са строго определени и те са далече от това което има в ежедневието. А в съвременния танц публиката по-лесно достига до това, което хореографът иска да каже. Можеш с по-малка подготовка да бъдеш успешен. И там има много корифеи, които се следва и всичко това се компилира, и младите хора създават свое нещо. Докато в класическия балет си има канони, които трябва да се следват“, заявява тя и добавя, че истински талантливите могат да прескочат бариерата на канона и започват да говорят, но въпреки това класическият балет дава една красота и ни въвежда в един свят, който е много съвършен и според нея той е страшно необходим точно в нашето съвременно битие.

Педагогът поставя сериозен акцент на негативните промени, които се случват в сферата и по нейни думи осакатяват танцьорите.

„В този смисъл моето голямо желание е, ако е възможно да се даде по-голяма грижа към това изкуство и неговото бъдеще. Имам предвид – подрастващото поколение в балета и младите танцьори и хореографи. Ние имаме нужда от повече компетентност в ръководството на нашия процес. Моля по-задълбочено да се разглеждат проблемите в танцовото изкуство- класическият балет и съвременният танц и да се отнесат към това изкуство сериозно, защото то най-пряко прави връзка между сцената и публиката“, апелира бившата прима-балерина на Софийската опера.

Тя коментира, че недоумява кой и защо е премахнал ключови дисциплини от учебната програма на бъдещите балетисти, хореографи и танцьори в Националното училище за танцово изкуство.

„В това отношение аз съм много натъжена, тъй като програмата за обучение на бъдещите балетни артисти в училището е осакатена. Не зная по каква причина се случва това и кой го допуска. Мисля, че е въпрос на некомпетентност. Не може в едно училище, което подготвя бъдещите изпълнители на класическия танц и на съвременния танц да нямат уроци по пиано. Те биват възпитавани да изразяват музиката, а в същото време са лишени от елементарни занимания, които да ги накарат да разберат. Те трябва да учат музика и да имат уроци по пиано“, обяснява тя и добавя, че освен тази дисциплина от програмата им са изчезнали също така и заниманията по репертоар и исторически танци, което лишава децата от възможност за придобиване на обща култура и задълбочени познания в областта.

И докато това може да се промени, макар и не в полза на бъдещите изпълнители, то изискванията за фигурата на балерината остават непроменени.

„Изискванията за това балерината да е по-слаба си има своята закономерност. Балерината танцува с партньор, и танцувайки заедно партньорът много често трябва да я повдига високо. С една по-дебеличка балерина това вече не е добре. Първо - не е красиво, защото партньорът се затруднява и освен това той може да получи и травма от такова нещо, за това е изискването балерините да имат определени данни. И после – балетът, това е изкуството на безтегловността. Не може една плътна балерина да ми подейства безплътно. Балетът е нещо, което тръгва от Земята и се откъсва от нея, затова се танцува на палци. Тръгва от Земята и всичко отива някъде там високо. Това е естетиката на това изкуство. И балерината трябва да бъде безплътна“, категорична е тя. /БГНЕС