Историкът припомни, че кариерата на Бисмарк започва в края на Кримската война (1856), а самият той е от онези държавници, чертаещи грандиозна програма за обединението на Германия, разпокъсана тогава на повече от 30 херцогства и малки държави.
„Всички те са под влияние на Хабсбургската империя, която доминира в региона. Бисмарк си поставя за цел да обедини Германия под върховенството на Прусия. Стратегия, която той следва през целия си живот. В тази връзка се поражда и интересът му към Източния въпрос, а причината е следната – той търси коя е силата в Европа, която може да помогне за обединението на Германия. Накрая се убеждава, че това може да бъде само Русия“, смята акад. Косев.
Според него Бисмарк гледа на Източния въпрос като на компенсационно средство, възползвайки се от факта, че Русия е загубила Кримската война и е в тежко положение. Съгласно ограниченията от Парижкия мирен договор, тя лишена от възможността да бъде надежден съюзник на славяните и православните християни на Балканския полуостров. „Той решава да съдейства на Русия да си възвърне предишните позиции, а тя него в предстоящите войни срещу Австрия, а след това и срещу Франция. Така се стига до създаването на голямата германска държава“, разказа още историкът.