Акад. Владимир Зарев: Има надежда, ако преборим корупцията и възстановим справедливостта

Има надежда за България, ако се спре корупцията и се възвърне справедливостта, защото справедливостта е форма на равенство.

Свръхбогатият и свръхбедният могат да бъдат изправени за нещо в съда и пред съда да бъдат равни. Ето това е справедливостта, тя е форма на човешко достойнство и някаква форма на равенство. Огромна част от българския народ, от тези 2 милиона, които загубихме, като напуснаха България, не го направиха само по икономически съображенията, въпреки че това беше най-важното, най-основното, поради което те емигрираха, но и защото в България има вопиюща, отчайваща нужда от справедливост. И тази справедливост ще трябва най-после да се възстанови. Не може един човек да решава какво ще се случва в държавата.

Трябва да се възвърнат същността и името на институциите, като съдебната система, като полицията. Това е имунната система на всяка държава. Тя трябва да бъде възстановена, защото те са замърсени. Там работят и много честни, много почтени хора.

За да се преодолеят кризите, е необходимо да се намери някаква форма на национално единение. Нещо, което да събере народа, някаква идея, някаква всеобща надежда, някаква перспектива, форма на бъдещност, която да обедини хората и по този начин всички ние заедно, съединението прави силата, да се опитаме да изгазим благото на тези последни години.

Това, което може да обедини българският народ е гражданското общество. Трябва да се изгради здраво, работещо, действащо гражданско общество. На предишните протестите, не на тези последните, бе направен опит да се изгради гражданско общество, но този опит не успя по няколко причини.

Първата причина е, че протестиращите тогава не успяха да излъчат елит, да излъчат новата политическа класа, тези нови политически мъже, честни и почтени, които да извършат преобразуванията. Да се надяваме, че сега това се е случило, дълбоко се надявам наистина.

Втората причина, поради която не можахме да изградим тогава гражданско общество, беше, че олигархията и политическата класа платиха, за да се разедини отново усилието на българите да постигнат нещо. Сега отново бе направен опит да се разединят тези усилия, да се надяваме, че сега това е овладяно и тези четири партии наистина ще вървят към едно единение, независими от това кои са леви, кои са десни, какво е тяхното минало, доколко голямо и значимо е тяхното минало, но ще вървят заедно, за да се изгради просперитета на българския народ.

И изключително важно е пак ще повторя да се възвърне доверието в институциите. Знаете ли колко важно е това доверието!. Преди няколко дни ме попитаха в едно интервю защо българите не желаят да се ваксинира. Ами то е очевидно: защото те нямат доверие в българските институции. Българинът – и това нещо започва от турското робство и това е една от най-големите беди, едно от най-големите наказания, което това робство дарява българския народ, наказва българския народ, защото султанът не е българският княз, кадията не е българският съдия, полумесецът не е българският пряпорец. Тоест в тези 4-5 века, а това са 24-25 поколения, българинът фактически губи доверието в своите институции и той се научава да се спасява сам за себе си. Неговата огромна историческа перспектива е била до оцелява. И това е ужасяващо, жалко и страшно.

Английската кралица няма никакво реално политическо значение в момента. Тя е институция, която струва страшно много на англичаните, на английската държава. Но те не само я понасят тази институция, но те я и поддържат, защото знаят, че тя е част от величието на тяхната нация, тя е част от институционализма, който не трябва да бъде нарушаван, защото той създава това усещане за единение, за всенародност, за всеобщност между хората. Ето това ужасно липсва в България, това е причината, поради която хората отказват да се ваксинират. Те нямат вяра в институциите. Щом някаква институция поиска нещо от тях, те отговарят с недоверие, с нежелание, с ясно изразимо презрение.

Изграждането на доверието зависи много от сегашната политическа класа, от тези, които влязоха в управлението. Ако те изпълнят нещата, които обещаха на народа, аз съм сигурен, че той ще повярва в тях. А какво означава това? Това означава наистина да повярва в институциите, в Народното събрание, което е излъчено от самия народ, и въпреки това само 7 процента от хората имаха доверие към него. Да повярва в президентството, в президента, която е личност, излъчена от целя народ и трябва да има по-особено парва, ако не политически, то поне духовни права. Защото той е избиран от всички нас, той не е избиран от Народното събрание или от група хора, излъчени от някого. Той е избиран от целия български народ.

Те ще повярват в такива страшно важни институции като съдената система, която не работи добре, като прокуратурата, която изобщо не работи в България и играе ролята на бухалка. Значи има, примерно, определени олигарси, които не бяха изгодни на управляващите в момента и те бяха ударени много жестоко и справедливо, впрочем. Но има много други олигарси, които също заслужават да бъдат ударени с тази бухалка, но бяха не само пощадени, а за тях сякаш бе отворен огромен чадър. И тъй като в България всичко е корумпирано, където пипнете, докоснете, ама няма значение дали селско стопанство, земеделие, язовири, където човек се докосне, навсякъде смърди от корупция. Всичко това трябва да започне да се изчиства отгоре надолу. Както отгоре надолу се пропи тази корупция в снагата на българския народ.

Това е моята надежда. И разбира се, моята надежда е в здравия разум на българския народ, защото той винаги е проявявал здрав разум. Убеден, че той ще познае дали го лъжат или в момента новите управляващи казват истината е се борят за тази истина. /БГНЕС

Акад. Владимир Зарев е живият класик на съвременната българска литература, писател от европейски ранг. Написал е над 18 книги, между които трилогията „Битието“, „Изходът“, „Законът“, култовия роман „Разруха“, романите „Лето 1850“, „Поп Богомил и съвършенството на страха“, „Хрътката“, „Хрътката срещу Хрътката“, „Орлов мост” и др. Пише във всички литературни жанрове – романи, повести, разкази, стихове, дава интервюта и публикува стотици коментари по актуални теми от обществения живот. През 2013 г. излиза ТВ сериал „Дървото на живота“, екранизация по романа му „Битието“. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, Хърватия, Сърбия, Германия, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. Владимир Зарев е син на известния историк и литературен критик акад. Пантелей Зарев, брат на режисьорката Весела Зарева и съпруг на поетесата Мирела Иванова.