Академичен спомен за сборника „Полувековна България” и Евгения Марс

Академичната общност в България отбеляза 90 години от издаването на алманаха „Полувековна България”, който представя статии и снимки от развитието на страната през първите 50 години на XX в., предаде репортер на БГНЕС.

Срещата се проведе под зоркия поглед от портрета на Вазов в една от читалните на БАН. Присъстваха снахата и внучката на Евгения Марс, инициатор на впечатляващия илюстрован сборник, също останала известна като музата и последна опора в живота на Иван Вазов. Двете дами - Лиляна Елмазова и Мария Елмазова, чуха коментар на един от най-добрите изследователи на автора проф. Милена Кирова, литературен критик и преподавател в СУ.

„Този сборник чества полувековния юбилей на третата българска държава и по замисъл трябва да представлява нещо като обзор, пълна панорама на онези институции, които са съградили държавността през този период. Изключителен по своя монументален замисъл и до днес нямаме никакво свидетелство на кого е хрумнала тази идея – дали на самата Евгения Марс, дали е изкристализирала от разговорите си с близки хора или пък със самия Вазов”, отбеляза ученият. Евгения Марс дълго време остава в неговата сянка. С Патриарха на литературата се срещат през 1904 г. – 17 години преди неговата смърт. За Вазов тя е близка приятелка, издигната в култ. Евгения Бончева, както е истинското ѝ име, се ражда на 25 август 1877 г. в семейството на търговец и учителка от Самоков. Учи в Първа софийска държавна девическа гимназия. Още млада се омъжва за първия български дипломиран зъболекар, общественик и публицист д-р Михаил Елмазов. Впоследствие избира за свой литературен псевдоним Марс. Издава първата си книга през 1906 г. - сборник с разкази "Из живота". Следват "Лунна нощ. Разходка из Цариград" (1909), "Белите нарциси" (1924), "Човекът в дрипи" (1935); драмите „Божана”(1912), Магда” (1918). Следващата й книга излиза 80 години по-късно - "Извън сянката на Вазов" (2015). През 20-те и 30-те години Евгения Марс е сред най-прочутите дами в културния елит на столицата. Получава награда от цар Борис ІІІ - орден Дамски кръст ІІІ ст. с корона за гражданска заслуга, придружен от грамота в знак на признание за нейната “деятелност като писателка”. В последните години страда от сърдечни проблеми. Умира в дома си от миокардит на 26 септември 1945 г. / БГНЕС