Александър Въчков: Важността на герба се осъзнава веднага след Освобождението

Историята на българските държавни символи е изключително интересна през всичките 140 години самостоятелна държавност, заяви в интервю за БГНЕС художникът-хералдик д-р Александър Въчков.

„Цели 7 години България беше единствената държава, която нямаше държавен символ. От 1990 г., когато беше отменен стария герб на Народна Република България, до 1997 г. България нямаше държавен символ, което е уникален случай в историята на цивилизацията. Ние сме уникални във всяко едно отношение, така че и тук не изневерихме на себе си. Големи перипетии бяха, свидетели сме на всички тези многоходови комбинации, които политическите сили предприемаха години наред – едни да лансират някаква идея, други да я саботират. За съжаление нямаше подготвеност и компетентност, тъй като в българската историческа литература няма никакви изследвания, посветени на хералдиката. И сега е така, има само тук-таме някои статии. Много се надявам до края на годината тази несправедливост да бъде поправена с книгата на покойния Христо Дерменджиев, която се подготвя за печат и вероятно ще излезе до края на годината“, разказа доктор Александър Въчков по повод 24-годишната от приемането на съвременния държавен символ, която беше отбелязана наскоро.

Гербът след Освобождението 1878 г.

„Почти веднага след Освобождението всички български държавни мъже, всички първенци и депутати във Великото Народното събрание в Търново разбират ролята на герба като държавен символ. Дори си позволяват още на самите заседания да обсъждат отделни елементи. Например короната, която при първоначалния проект е на зависим владетел, тя е различна от тази на независимия. След това, неусетно, в някои изображения постепенно започва да се появява корона на независим княз“, разказва художникът и припомни, че в публичното пространство изображението на герба често се превръща в една пропагандна форма за вдъхване на самочувствие на нацията.
Първото изображение на герба след Освобождението, добре познато с червения лъв в средата, е в руското списание „НИВА“.
„По него е изработено това, което е върху корицата на Търновската конституция и за известно време се счита за официално изображение. Тъй като княз Александър I Батенберг произхожда от род със сериозни династически връзки, подготовката и знанията му по отношение на хералдиката са били достатъчно задълбочени. Факт е, че първите ордени, които той учредява са изключително добре премислени като статут и като изображение. По същия начин подхожда и към герба. И при Александър, и при Фердинанд има две паралелни линии. Едната е на държавния герб, който включва щит със златен коронован лъв, както и два щитодържателя, отново лъвове, символизиращи трите части на България – Мизия, Тракия и Македония. Като графика има преки заемки от белгийския герб, но много елементи придобиват характерен образ и стават добре различими. Другата линия са т. нар. лични династични гербове, където върху основата на държавния герб се появяват личните гербове на владетелите“, обясни още специалистът.
„Цялото това развитие стига до една межда през 1908 г., след обявяването на Независимостта на България и провъзгласяването ѝ за царство. Налага се визията на герба да се промени, макар че т. нар. „царска корона“ присъства по един или друг начин още от сватбата на княз Фердинанд с княгиня Мария Луиза през 1893 г. През 1909 г. вече като Цар на българите, Фердинанд възлага на един белгийско-холандския хералдик да изработи нов проект. Нашите родни приложници, в лицето най-вече на Хараламби Тачев, не са много съгласни с това изображение, тъй като то е твърде близко до познатите образци в холандския и белгийския герб и предлагат свои варианти. Остава обаче първоначалното изображение“, разказа още художникът.
По думите му именно тогава Хараламби Тачев предлага короната да е по-близка до средновековните изображения и миниатюри, както и изображенията на лъвовете да бъдат по-агресивни. Самият той пък определя изображенията на своя холандски колега като „кувиозни лъвове“.
„През 1923 г. има една комисия, която обявява конкурс за ново изображение на герба. Там основно работят Стефан Баджов и Хараламби Тачев. След дълги перипетии през 1930 г. в „Държавен вестник“ е обнародван новият герб във всичките му варианти – цветен, черно-бял, графичен и т.н. Това всъщност е гербът на Царство България, който ни е най-познат, тъй като изображението му е многократно тиражирано“, посочи още Александър Въчков.

Герб на Народна Република България

След 9 септември се появява познатият на по-старото поколение герб на Народна Република България. Той е заимстван от съветската хералдика и няма нищо общо с дотогавашните хералдически принципи.
„През 1974 г. новата конституция налага да се приеме и нов графичен вариант на герба, където са изписани две години - 681 г. и 1944 г. В общественото пространство имаше една шега, че това било като в некролог – роден и починал, което показва, че дори един държавен символ може да бъде повод за шеги сред обществото. В онези години обаче всичко се казваше под сурдинка“, припомня художникът.

Съвременният български държавен символ

Така се стига до 1990 г., когато VII Великото Народно събрание отменя стария символ, натоварен с партийна символика заради червената петолъчка. Оттам нататък започват перипетиите.
„Една част от обществото искаше да се възстанови старият царски герб, което срещна сериозен отпор от левите сили в парламента. Аргументите на специалистите, главно в лицето на покойния вече Христо Дерменджиев, бяха неглижирани. Тезата беше, че короната не е монархически символ, а символ на държавност. Имаше и анекдотични проекти със слънце и какво ли още не. За 7 години се сменяха правителство, а първоначалният конкурс предизвика голям интерес и в него участваха около петдесетина автори. Може би на принципа на естествения подбор се стигна до възлагане на герба на екипа Кирил Гогов – Георги Чапкънов. Те също извървяха своята Голгота цели 3 години до окончателното приемане на герба, в които правиха безбройни варианти, следвайки желанията на депутатите. В крайна сметка, не без сериозното участие на тогавашния президент Петър Стоянов, гербът беше приет. Това беше едно от добрите решения на правителството на Иван Костов, които остави след себе си. Взеха „командирско решение“, както се казва, за да излезем от тази абсурдна ситуация да няма държавен символ“, припомни историята художникът.
Две години по-късно Народното събрание обнародва нов вариант на герба, където обаче е променена пропорцията му. Протестите на двама автори не бяха приети, тъй като, според Александър Въчков, в България авторското право е просто една абстракция.
В България се развива и хералдическо общество, където се събират любителите на хералдиката. Те имат редица инициативи, сред които прокарване на стандарт на градските гербове, което е необходимо, но институциите не им обръщат особено внимание.
Във всичките държавни институции има невероятно разнообразие от всякакви изображения, подчерта още авторът, но призна: „В България не се търсят специалисти по темата, по-скоро кипи самодейност“.
Художникът припомни, че скоро предстои и излизането на книгата на Христо Дерменджиев, която ще внесе голяма яснота по темата, тъй като разглежда българската хералдика от Средновековието до наши дни. /БГНЕС