Александрина Михалкова представя изложбата „Цветна приказка“

Идеята се роди постепенно. Това е една сборна колекция от мои творби през последните 4 – 5 години, която включва и COVID периода, в който имах повече време за рисуване, за вглъбяване в себе си и вдъхновение. Това каза в интервю за БГНЕС художничката Александрина Михалкова по повод откриването на втората си самостоятелна изложба „Цветна приказка“ в клуб „Журналист“.

Александрина Михалкова сподели, че изложбата се нарича „Цветна приказка“, защото повечето картини са изпълнени с много цветове и багри, а също и защото има приказки образи, като Малкия принц например.

Художничката заяви, че са ѝ повлияли много художниците от течението на импресионистите, постимпресионистите, руският художник Врубел, Вермеер, Климт и ренесансовите художници. „От всеки един може да се намери някакво влияние в моята изложба“, подчерта тя.

Александрина Михалкова е добавила и една колекция от дванадесетте зодиакални знака в женски образи в народни носии, нарисувани с акварелни бои. „Те са вдъхновени от нашия фолклор, българският“, сподели тя.

Техниките, които използва, за да създаде картините си, представени в изложбата „Цветна приказка“, са акрил върху платно и акварел. А самата експозиция включва около 30 картини, нарисувани в различни периоди. Художничката обясни, че за всяка картина отнема различно време. „Някои може да станат и за един ден“, каза тя.

Природата е онова, което вдъхновява Александрина Михалкова да твори. „Много обичам природата, нашата, българската и не само. Красивата природа. Приказките. Историите. Самите художници – другите колеги, големите майстори ме вдъхновяват“, каза още художничката.

За разлика от първата си изложба през 2017 г. „Цветовете на жената“ с експресивните ѝ багри и колоритни ликове, този път художничката е разширила тематика на творческите си търсения и внушения, но не в ярки и „танцуващи“ багри, а напротив в по-приглушени и сякаш по-меланхолични тонове и нюанси. Като художничка Александрина Михалкова не може да не се изкуши от природата, която в експозицията присъства в серията „Брези“, в платната „Люляци“, „Лавандулово поле“, „Слънчогледи“, „Макове в Тоскана“ и други. В тях може да се улови усещането за драматична предопределеност на обкръжаващия ни всемир. В този смисъл изпъкват брезите, олицетворяващи хем силата, хем и уязвимостта на природата.

Двата автопортрета, макар че те не носят същото наименование, изразяват мъчителното търсене на себе си в един объркан свят.

Александрина Михалкова завършва през 2003 г. гимназията по приложни изкуства „Свети Лука“ със специалност „Текстил“. Продължава висшето си образование в Националната художествена академия със същата специалност до бакалавърско ниво, но завършва академията с магистратура по „Рекламен дизайн“ през 2009 година. /БГНЕС